Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Нека свещените духове на нашите предци да я дарят с покой и пречистване! — извика той и очите му бързо обходиха всички присъстващи. — Защото аз не слагам край на живота й с омраза, а със съчувствие за нейната слабост. Тя ще намери покой и опрощение. Не можем да се отклоняваме от нашата кауза — трябва да бъдем силни. Трябва…
Борн чу достатъчно от устата на този долнопробен маниак. Той беше мъртъв. Някога. Някъде. Може би тази вечер.
Делта извади ножа от калъфа и пое надясно, като пълзеше ниско през гъстата гора, пулсът му бе изненадващо спокоен, една гневна увереност бързо го изпълваше — Дейвид Уеб беше изчезнал. Толкова много неща не можеше да си спомни от онези замъглени, далечни дни, но други се явяваха пред него като на филмова лента. Подробностите бяха неясни, но не и неговите инстинкти. В момента го управляваха импулси; джунглата не беше негов неприятел, напротив, бе съюзник, бе го закриляла, спасявала преди, в онези далечни и объркани спомени. Дърветата, траповете и храстите бяха приятели; той преминаваше през тях като дива котка — с уверени и тихи движения.
Обърна се наляво и започна да се спуска, като не изпускаше от очи дървото, на което небрежно се беше облегнал убиецът. Ораторът отново беше променил стратегията си. Владееше изкуството си докрай и знаеше точното време за всяко нещо. В момента проповядваше любов и когато Луцифер се вселяваше в проповедта, той ловко пропускаше името му. Помощниците сръчно заличиха следите от жестоката смърт и сега дойде ред на друга жена, която беше призована с поклащане на церемониалния меч. Тя не беше на повече от осемнайсет, хубаво момиче, което плачеше и повръщаше, докато двама от охраната го теглеха напред.
— Сълзите и болестта ти не ме интересуват, дете мое — каза ораторът с най-бащинския глас, на който беше способен. — Нашето намерение винаги е било да те закриляме, тъй като ти бяха възлагани неща, които надхвърляха твоята компетентност оказа ти се привилегията да научиш тайни, които обаче не разбираше. Младостта често говори, когато би трябвало да мълчи… Беше забелязана в компанията на двама братя от Хонконг, но не наши истински братя. Те са хора, работещи за английската корона, това разкапано, декадентско правителство, което продаде Родината на нашите мъчители. И така, те ти дадоха дрънкулки, шарени бижута, червило и френски парфюм от Кулон. Е, дете, а ти какво им даде в замяна?
Момичето истерично повръщаше през превръзката на устата и яростно клатеше глава, при което сълзите се стичаха още по-обилно.
— Ръката й беше между два мъжки крака под масата на едно кафене в Гуанкем! — извика един обвинител.
— Тая свиня работи за англичаните! — добави друг.
— Младостта се поддава на изкушения — каза ораторът и очите му гневно блеснаха към онези, които бяха говорили. — В сърцата ни има прошка за този младежки плам, но само ако предателството не е част от него.
— Тя беше при портата Киан Мен!…
— Тя не е била на „Тянанмън“, аз лично съм се убедил в това! — извика мъжът с меча. — Информацията ви е погрешна. Въпросът, който остава, е много прост. Дете! Говори ли за нас? Възможно ли е думите ти да са стигнали до враговете ни от Юга?
Девойката се свлече на земята, през тялото й преминаха гърчове, но тя положи усилия да отрече отправените обвинения.
— Приемам твоята наивност като твой баща, но не и глупостта ти. Твърде свободна си в контактите си и любовта ти към тези дрънкулки може да ни докара голяма беда.
Младата жена бе поверена на дебел и самодоволен член на съзаклятието със заръката той да й даде необходимите инструкции и да й остави време за размисъл. От изражението върху лицето на мъжа стана ясно, че задълженията му ще включват и много други неща. И когато й се наситеше, детето-сирена, което е издавало поверителни сведения от пекинската йерархия, просто щеше да изчезне.
Пред съда бяха изправени двама китайци. Първоначалното обвинение беше пренасяне на наркотици между Шанхай и Пекин. Истинското им престъпление обаче не се състоеше в разпространяването на наркотици, а в непрекъснатото укриване на печалбата, която бе депозирана в личните им сметки в няколко хонконгски банки. Неколцина от присъстващите се приближиха, за да добавят нови факти към тегнещите улики, с твърденията, че и те в качеството си на подчинени дистрибутори са дали на двамата шефове огромни суми в брой, за които нямало никакъв документ в тайните книги на организацията. Това беше първоначалното обвинение, но не същественото. То беше произнесено от оратора, чийто глас все повече се извисяваше.