Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Щом такива са били условията, поставени от бога отца, става неясно за какво е била нужна победата. Нали израилтяните обявили война на моавитяни само и само да ги принудят да дават, както преди, всяка година по сто хиляди овни и сто хиляди овце. Победата, щом трябвало да бъде придружена с пълно опустошаване на страната, ги лишавала, разбира се, от възможността да получат някога многожеланата дан. „Сутринта, когато се възнася хлебен принос, отведнъж потече вода по пътя от Едом и земята се напълни с вода“ (ст. 20).
Втората част от пророчеството се сбъднала не по-лошо от първата: моавците нападнали израилския стан, но били разбити.
„Станаха израилтяните и взеха да разбиват моавци, които се спуснаха да бягат от тях, а те продължаваха да налитат върху им и да ги поразяват.
И градовете разрушиха, и във всяка добра нива всеки хвърли по камък, и я засипаха, и всички водни извори заприщиха, и всички добри дървета отсякоха, тъй че в Кир-Харешет останаха само камъни. И го заобиколиха прашниците и го разрушиха.
И моавският цар видя, че губи битката, и взе със себе си седемстотин души, които боравеха с меч, за да се промъкнат към едомския цар, ала не можаха.
И той взе първородния си син, комуто се падаше да царува вместо него, и го принесе всесъжение върху стената. Това причини голямо негодувание у израилтяните и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си“ (IV Царства, гл. 3, ст. 24–27).
На един конкурс за идиотски измислици току-що изложената би могла да получи първа премия: тя не се нуждае от никакви коментарии!
По-нататък ние виждаме Елисей да повтаря чудесата на Илия като второ издание, с поправки и промени. Така той среща (Библията не казва къде) една вдовица, измъчена от това, че покойният й мъж оставил дългове и че кредиторите искат да продадат в робство децата й (гл. 4, ст. 1). Елисей моли вдовицата да му съобщи с какво разполага тя. Вдовицата отговаря: „рабинята ти няма нищо у дома си освен един съд с дървено масло“ (ст. 2). На Елисей повече и не му трябва. Той заповядва на вдовицата да обходи всички съседи и да ги помоли да й дадат на заем всичките си празни съдове. Сетне й заповядва да се заключи с децата си и да прелива дървеното масло от своя съд във всички останали. Не е мъчно да се досетим какво чудо е станало: съдът на вдовицата се оказва неизчерпаем. Слисаната жена дотичала при Елисей да му благодари и божият човек казал: иди, продай дървеното масло и заплати дълговете си: „а с онова, което остане, ще живееш със синовете си“ (ст. 7). Най-забележителното в това чудо не е това, че то прилича на чудото на Илия, извършено за сарепската вдовица; а това, че Елисей минал тук… без музика.
„Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб.
И тя каза на мъжа си: аз зная, че божият човек, който постоянно минава край нас, е свет; да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та кога идва у нас, да си отива там.
Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там, па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него.
И му рече: кажи й: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? Има ли нужда да поговорим за тебе на царя или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си.
Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж й е стар.
И каза Елисей: повикай я. Той я повика и тя застана на вратата.
Елисей й рече: след една година в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече божий, недей лъга рабинята си.
И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова също време, както й каза Елисей“ (IV Царства, гл. 4, ст. 8–17).
В този разказ учудва една особеност: откакто се наредил напълно наготово у тая добра жена, Елисей като че ли не се намирал вече в такава вражда с царя (Сонам, в подножието на планина Хелвуй, принадлежал на израилското царство). В стремежа си да бъде вежлив и любезен Елисей предлага да й направи услуга пред Иорам, точно като човек, който влиза в числото на неговите любимци и може да говори с него направо! А в това време тоя цар е същият Иорам, на когото Елисей малко преди това заявява по най-нахален начин, че не иска ни го да го види, нито да разговаря с него.