Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
— А тя… Далматика… дали също те е харесала, Луций Корнелий? — попита Аврелия и наруши потока на мислите му.
Сула отговори, без да се замисли:
— О, да! Не се и съмнявам.
— Какво смяташ да правиш тогава?
Той откровено заяви:
— Твърде далеч съм стигнал и всеки път съм плащал най-високата цена! Вече не мога да спра, Аврелия! Дори заради Далматика — ако започна любовна връзка с нея, боните ще се постараят да съсипят живота ми напълно, а аз дори не разполагам с достатъчно пари. Имам само колкото да пазя мястото си в Сената. Вярно, поспечелих нещичко покрай германите, но боговете са ми свидетели, не съм взел нито петак повече от отредения ми дял. Ще ми бъде трудно да продължа нагоре по стълбата към властта. Всички гледат на мен със същата неприязън, с която гледат и на Гай Марий, дори и моят случай да е различен от неговия. Просто нито Марий, нито аз се връзваме с общоприетите представи за идеалния римски управник. И в същото време противниците ни не могат да си обяснят кое ни прави по-способни от тях. Чувстват се излъгани и ограбени. А пък аз дори съм по-голям късметлия от Гай Марий, защото поне имам аристократична кръв. Аристократична, но все пак смесена с кръвта на Субура. Актьори, простолюдие — това съм аз. Далеч-далеч от добрите люде… — Сула преглътна. — И все пак аз ще победя, Аврелия! Защото съм най-добрият кон в състезанието.
— А сигурен ли си, че наградата, която те чака на финала, си струва?
Сула ококори широко очи, учуден колко прозорлива е домакинята му.
— Нищо никога не си струва усилията! Никой от нас не се е втурнал напред заради някаква специална цел. Всеки път, когато ни впрегнат в колесницата и ни пуснат да пробягаме нашите седем обиколки в цирка, ние тичаме против самите себе си. Иначе с кого би се състезавал един кон като Гай Марий? Та той от години е доказал, че е най-бърз от всички, затова и от години се състезава сам със себе си. Както и аз. И някой ден ще победя! Това е единственото, което има значение за мен.
Дори и Аврелия се изчерви от способността си да гледа в душите на хората.
— Разбира се. — И тя стана на крака, подавайки ръка на Сула. — Хайде, Луций Корнелий! Въпреки жегата днес е хубав ден. Всички, които могат да си позволят да напуснат Рим, вече са го направили — останали са само жителите на Субура, бедните и побърканите! И аз с тях. Нека се поразходим, а като се върнем, ще вечеряме. Ще пратя вест до чичо си Публий да дойде и той при нас — мисля, че още не е заминал за провинцията. — Аврелия направи кисела гримаса. — Трябва да внимавам, нали разбираш, Луций Корнелий? Мъжът ми има голямо доверие, най-малкото, защото ме обича, а и това стига. Но няма да му стане приятно, ако за мен започнат да се носят клюки, затова трябва да се държа като истинска старомодна римска съпруга. Гай Юлий би се ужасил, ако разбере, че не съм те поканила на вечеря… И все пак, ако и чичо Публий дойде да ни прави компания, ще бъда похвалена за предвидливостта си.
Сула я изгледа нежно и разбиращо.
— Какви глупости трябва да правят жените, за да се харесват на мъжете си! Да ти кажа честно, между онази Аврелия, за която си мечтае Гай Юлий всяка вечер на войнишката трапеза, и тази, която виждам аз сега, няма нищо общо.
— Знам — съгласи се тя. — Но той не бива да го знае.
Още щом излязоха на Викус Патриции, усетиха задушлива миризма; Аврелия едва не се задави и бързо се шмугна обратно във входа.
— Е, няма как, ще се простим с разходката! Не се замислих, че е толкова горещо! Евтих ще изтича до Карина да занесе поканата до чичо Публий, на него ще са му полезни подобни упражнения. А пък ние ще останем в градината. — Поведе госта си обратно към вътрешния двор и се чудеше как да го разсее. — Я се усмихни, Луций Корнелий! Сигурна съм, че някой ден всичко ще си дойде на мястото. Най-добре се върни в Цирцеи при добрата си, скучна жена. С времето ще се научиш повече да я харесваш, имаш думата ми. А и най-добре би било да стоиш далеч от Далматика. Я се виж, на колко години си?