Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
— Поне грижи ли се за децата?
— А виж, тук не мога да се оплача от нищо! Като родна майка им е. — Той отново се засмя. — Да бях я наел като бавачка, голяма работа би свършила. Обожава децата, а и те нея.
Сула сякаш си говореше сам, като че ли забравил, че е на гости на Аврелия. Или поне си казваше, че не е важно дали домакинята му го слуша или не. За него тя беше просто едно присъствие, което му позволяваше да изприказва на воля всичко, което му се беше насъбрало в последните месеци.
— Веднага щом се върнах от Италийска Галия, бях поканен на вечеря у Скавър — продължаваше да разправя той. — Почувствах се поласкан, но пък и през цялото време стоях нащрек. Чудех се дали на вечерята ще бъдат всички — имам предвид Прасчо Метел и останалите; сигурно им се е искало да ме спечелят на своя страна и да ме накарат да изоставя Гай Марий. И ето, че на вечерята беше и онова нещастно създанийце, жената на Скавър. Боговете са ми свидетели, как можаха да омъжат това момиче точно за Скавър? Та той би могъл да й е прадядо! Далматика… Така й викат, за да не я бъркат с хилядата други Цецилии Метели. Само един поглед ми беше достатъчно да се влюбя в нея. Или поне предполагам, че съм се влюбил. Вярно, че голям дял има и съчувствието, но след като толкова време не преставам да си мисля за нея, значи съм влюбен, нали така? Тя е бременна. Не е ли направо гнусно? Разбира се, никой не я е питал за нейното мнение. Прасчо Метел я е подарил на Скавър, ей така, без да му мигне окото, както би подарил захарче на някое момче от улицата: „Ето, заповядай, нали синът ти умря, ей ти да си направиш нов!“ Отвратително! И все пак… и все пак, ако те знаеха за мен поне половината от нещата, които съм правил през живота си, всички биха се почувствали още по-погнусени! Това не мога да го разбера, Аврелия. Във всички случаи те са по-неморални от мен! Но няма кой да ги накара да погледнат нещата по този начин.
Откакто се беше преместила в Субура, Аврелия беше научила много неща за живота; в целия квартал нямаше човек — като се почне от Луций Декумий и се свърши с освобожденците, които живееха един върху друг на последните два етажа, който да не споделя с нея. А неща се случваха всякакви — такива, в които всяка една хазяйка се виждаше въвличана, независимо дали й се нрави или не; неща, които биха потресли мъжа й само ако заподозреше за тях. Аборти. Магии. Убийства. Грабежи. Изнасилвания. Делириум тременс, кога причинен от алкохола, кога от нещо още по-лошо. Лудост. Отчаяние. Депресия. Самоубийства. Във всяка инсула в Субура се случваше нещо от тези, ако не и всичките, взети заедно. И краят винаги биваше един и същ — случилото се скриваше от обществото, защото никой претор урбанус нямаше да се занимава с мизериите на бедните! Местните жители сами поемаха ролята на съдия и съдия-изпълнител и защитаваха своите прости, но затова пък неумолими закони — око за око, зъб за зъб, живот за живот.
Затова сега, докато слушаше, Аврелия си рисуваше наум въображаем портрет на човека Луций Корнелий Сула; трябва да й признаем, че предположенията й бяха близки до истината. Сред всички римски аристократи Аврелия единствена можеше да каже, че го познава, най-малкото, че разбира от какъв свят е излязъл, на какви трудности е трябвало да устоява и заради злата си съдба, и заради собствения си труден характер. Той се беше оказал патриций, при това защитаваше честта си на такъв, но в същото време духът му още бродеше из канавките на Субура.
А докато Сула говореше за едно, в ума му се нижеха напълно различни мисли, които не смееше да сподели пред слушателката си: а именно колко отчаяно беше пожелал младата бременна женичка на Скавър, и то не искаше само тялото й, дори не толкова душата й, колкото името и мястото й в обществото. Именно Цецилий Метела беше идеалната съпруга. Но Скавър вече я беше хванал в мрежите си, двамата се бяха оженили конфареацио, а на Сула му оставаше да се радва на хубавата и скучна Елия. Е, вярно, че поне с нея бракът не беше чак конфареацио! Би било истински кошмар, ако един ден той поискаше да се разведе с нея. Далматика обаче щеше да му служи за урок, женски урок. Сула никога нямаше да има късмет с жените, това той винаги го беше усещал дълбоко в себе си, но дали вината беше негова или, напротив, на отсрещната страна? Онази славна и красива връзка с Метробий! Но Сула не беше пожелал да живее дори с Метробий, също както съжаляваше, че е заживял с Юлила. Сигурно на това се дължеше всичко — не искаше да дава нищо от себе си на другите, искаше винаги да принадлежи единствено на себе си. Новата му страст щеше да го подложи на големи опасности. И все пак той копнееше за Цецилия Метела Далматика, жената на Принцепс Сенатус! Отвратително. Не че по принцип Сула имаше нещо против това възрастни мъже да си взимат за жени малки момиченца. Случаят беше станал негов личен. Той беше влюбен в малката Далматика, затова и тя значеше много повече от всяка друга в положението й.