Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Сула искаше да чуе отговора от устата на Марий.

— Нямах друг избор, Луций Корнелий. Истината е, че не съм — как да го кажа — не съм достатъчно прозорлив, за да виждам навсякъде около себе си и да знам зад кой точно ъгъл ще ме издебне онзи хитрец Скавър. Хвана ме натясно и нямаше накъде да бягам. Няма как, трябва да си го призная.

— И все пак поне си получил най-важното — опита се да го утеши той. — Вторият закон вече е записан на таблиците, а аз лично се съмнявам плебейското събрание или дори трибутните комиции да пожелаят да го обявят за нищожен. Или поне така чувам, че стоят нещата.

— Така стоят — съгласи Марий, но явно и това не го успокояваше. Той прибра глава между раменете си и въздъхна. — Истинският победител се оказа Сатурнин, Луций Корнелий, не аз. Именно неговата воля да докара нещата докрай. Независимо колко далеч е стигнал, кара тълпите да го подкрепят. А аз вече изгубих властта си над тях. — Марий закърши ръце. — Какво ще правя оттук нататък до края на годината? Истинско мъчение е, когато Сатурнин говори от рострата, ти да минеш през Форума и всички да те посрещат с ругатни и закани. А колкото до присъствието ми в Сената — не мога да ги понасям! Само като видя щастливата усмивчица по лицето на Скавър, ми призлява. Не мога да търпя и онази камилска физиономия, която ми поднася всеки път Катул… Няма що, не съм бил роден за политическата арена, но твърде късно го установих.

— И все пак ти успя да се изкачиш до самия край на курсус хонорум, Гай Марий! — напомни му Сула. — Ти също беше един от великите народни трибуни! Тогава ти познаваше добре политическата арена и животът на нея ти харесваше; иначе как щеше да се запомниш като народен трибун?

Марий вдигна рамене.

— Е, тогава бях още млад, Луций Корнелий. И още можех да разсъждавам. Но никога не съм бил роден за политик.

— Значи си се предал? Решил си да оставиш център на внимание един увълчил се Сатурнин, който знае само да се показва? Това не звучи в стила на онзи Гай Марий, когото познавам.

— Но и аз вече не съм онзи Гай Марий, когото познаваше — опита се да се усмихне той. — Сегашният Гай Марий е много, много уморен. И на мен ми е също толкова непознат, колкото и на теб, можеш да ми вярваш!

— Тогава защо не използва лятото да си починеш?

— И аз това си мисля — рече Марий, — само вие с Елия най-сетне да се венчаете.

Сула го изгледа стреснато, сетне прихна да се смее.

— Богове, съвсем бях забравил! — И той скочи на крака с присъщата си грация на мъж в разцвета на силите си. — Най-добре да си ходя вкъщи да поискам аудиенция от тъща ни. Предполагам, че изгаря от нетърпение… — Сула чак потрепери — да ме напусне веднъж завинаги.

Марий, като че ли не забеляза тревогата на приятеля си, затова обърна внимание само на забележката му.

— Да, станала е доста нетърпелива. Купих й наскоро хубава малка вила в Кума, на две крачки от нашата.