Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
Луций Валерий Флак свика на специално съвещание двамата куриатни едили, които отговаряха едновременно за закупуването от страна на държавата на евтино зърно и за неговото съхраняване и препредаване на гражданите. Тримата заедно отправиха молба към Сената да отпусне допълнителни суми от хазната, с които да се потърси зърно някъде извън пределите на римските провинции, при това зърно всякакво — просо, ечемик, каквото и да е, само да става на хляб. В Сената обаче още бяха малко онези, които наистина се тревожеха от положението — с годините на спокойствие и изолация от нисшите класи те бяха изгубили представа в каква опасност може да се превърне гладният народ.
За да се влошат съвсем нещата, двамата младежи, които изпълняваха ролята на квестори на хазната, бяха от най-твърдоглавите и най-глухите за чуждите молби римски сенатори, тъй че никой не можеше да се надява те да помислят и за бедните. И двамата, след като се разбра, че са избрани, бяха поискали да изпълняват квесторската си длъжност в границите на Рим, за да могат според собствените им думи да „пресекат всички излишни разходи на хазната“, сиреч да престанат да плащат заплатите на пролетариите легионери, както и да закупуват евтино зърно за римската беднотия. Градски квестор — по-висшият от двамата — беше не друг, а Цепион Младши, син на същия онзи римски консул, който беше задигнал златото на Толоза и беше изгубил армията си при Араузио; другият беше Прасчо Метел Младши, синът на самоизпратилия се в изгнание Метел Нумидик. И двамата имаха да уреждат сметки с Гай Марий.
В практиката на римския Сенат не бе имало случай той да се противопостави решително на политиката на квесторите на хазната. Когато бяха привикани да дадат отчет пред назначените отци за състоянието на държавния бюджет, и Цепион Младши, и Прасчо Младши в един глас заявиха, че в хазната пари за зърно няма. Благодарение на огромните разходи, които били стрували на държавата няколкото години поддържане на бедняшките армии, тя била фалирала. Нито войната срещу Югурта, нито войната срещу германите не били донесли достатъчно плячка, с която да се възстановят финансовите загуби на държавата. Така поне твърдяха двамата квестори. А и трибуните на хазната бяха достатъчно услужливи да извадят на показ деловодните си книги, където си пишеше всичко точно: Рим бил останал без пари. Онези, които нямали достатъчно пари да си купят жито при сегашните цени, били обречени да гладуват. Колкото и ужасно да изглеждало, но такова било действителното положение на нещата.
В началото на ноември в Рим научиха, че държавата няма да осигури жито на ниски цени, защото Сенатът бил отказал да гласува нужните за закупуването му средства. Новината си оставаше във формата на слух и никой думичка не обелваше за унищожената реколта в провинциите, още по-малко за упоритостта на квесторите; за всички беше ясно само едно — евтино жито нямаше да има.
Изведнъж на Форума започнаха да прииждат тълпи, които дотогава не си бяха имали работа там, докато редовните му посетители се изгубиха сред новодошлите и често оставаха на заден план. Ставаше дума все за пролетарии и хора от петата класа и всички до един бяха в мрачно настроение. Стана редовно явление всеки сенатор или изобщо човек в тога да бъде освиркван от множеството, нищо, че Форумът в крайна сметка беше работното място на повечето от знатните римляни. В началото сенаторите не се плашеха ни най-малко от недоволството на тълпата, затова и като се умориха да свиркат, гладниците започнаха да замерват надутите чичковци с всякакви мръсотии — фекалии, животинска тор, речна кал, гнили зеленчуци. Най-накрая Сенатът реши да се отърве от тази напаст по най-лесния възможен начин — просто прекрати заседанията си и остави разни нещастни конници, като банкери, търговци, адвокати и трибуни на хазната, да се изправят сам-самички срещу голямата цапаница, без дори да разчитат на сенаторска подкрепа, стигне ли се до нещо повече.
Понеже не се чувстваше достатъчно силен, за да предприеме някакви инициативи, вторият консул Флак не си мръдваше пръста, докато Цепион Младши и Малкия Прасчо живееха с чувството за добре свършена работа. Това, че няколко хиляди римски бедняци можеха и да не дочакат края на зимата, никак не ги притесняваше — напротив, всеки умрял означаваше едно гладно гърло по-малко.