Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
— Тогава аз да вървя. Ще си представя, че съм Меркурий, който бърза да сключи договор за ремонт на Апиевия път, и ще полетя като стрела! — Сула протегна ръка на Марий. — Ти да се грижиш повече за себе си, Гай Марий. Ако на Елия не й е минал меракът, ще гледам да се оженим още тия дни. — Някаква мисъл му мина през ума, защото внезапно се засмя. — Напълно си прав. Точно на камила прилича Катул! Какво монументално високомерие!
Юлия чакаше пред кабинета, за да не се размине със Сула.
— Е, как го намираш? — попита тревожно тя.
— Скоро ще се оправи, сестрице. Надиграли са го и това го кара да страда. Най-добре го заведи в Кампания да се къпе в морето и да бере рози.
— Тръгваме, само ти гледай по-бързо да се ожениш.
— Веднага, веднага! — Вдигна той ръце в знак, че се предава.
Юлия въздъхна.
— Едно нещо не може да се отрече, Луций Корнелий — по-малко от шест месеца на Форума изтощиха Гай Марий повече от десет години на бойното поле.
Изглежда, че от почивка се нуждаеха всички, защото, щом Марий замина със семейството си за Кума, общественият живот в Рим изведнъж замря. Един по един видните граждани напускаха града, който със задаващите се горещини щеше да стане непоносим за повечето си жители — в Субура и Есквилин се разнесоха поредните епидемии от тиф и дизентерия, дори на Палатина или Авентина човек не можеше да е сигурен, че няма да пипне някоя болест.
Не че животът в Субура можеше да разтревожи с нещо Аврелия. Тя си беше намерила своето хладно убежище в китната си градинка в двора, където свежата зеленина и изключително дебелите стени на инсулата я пазеха що-годе от лятната жега. Гай Маций и жена му Присцила преживяваха абсолютно същите моменти, както Цезар и Аврелия, защото и Присцила беше в напреднала бременност и бебето се очакваше да се роди кажи-речи по едно и също време с Аврелииното.
И за двете жени се намираше кой да се грижи. Ако Присцила можеше да разчита на внимателния си съпруг, то Аврелия можеше да е сигурна, че всяка сутрин на вратата й ще похлопа Луций Декумий, за да се осведоми за здравето й. Цветята и сега не преставаха да идват на всеки няколко дни, а заедно с тях все по-често се появяваха и разни кулинарни изкушения, като сладки, редки подправки, изобщо всичко, което Луций Декумий смяташе, че ще повдигне апетита на любимата му Аврелия.
— Сякаш изобщо някога съм губила апетит! — смееше се Аврелия пред Публий Рутилий Руф, който също имаше навика да я навестява често.
Синът й Гай Юлий Цезар се роди на тринадесетия ден от квинктилис, което означаваше, че рождената му дата ще бъде вписана в книгите на храма на Юнона Луцина като два дни преди квинктилските иди. Момчето се смяташе за патриций със сенаторски ранг. Детето се беше родило доста едричко. Беше здраво, спокойно и излъчваше някаква тържественост, която не му позволяваше да плаче за щяло и нещяло. Косата му беше толкова светла, че в началото беше направо невидима, нищо че ако се взреше по-внимателно, любопитният би се уверил, че косми има, при това доста. Още от рождение очите на малкия Цезар представляваха две бледи, синкаво-зеленикави петънца, оградени с дебел контур от тъмносиньо, почти черно.
— Личи си, че синчето ти не е кой да е — впиваше внимателен поглед в лицето на новороденото Луций Декумий. — Погледни му само очите! Само да ги види баба му и ще си умре от страх!
— Я не говори такива неща, ти, отвратително досадно същество такова! — мърмореше Кардикса, която от робиня на Аврелия се беше превърнала в робиня на малкия Цезар.
— Я да погледна по-надолу — полюбопитства Луций Декумий и с грубите си пръсти свали пелените на бебето. — О-хо! — възкликна той. — Така и предполагах! Голям нос, големи джонгали, голям кур!
— Луций Декумий! — извика скандализирана Аврелия.
— Дотук беше! А сега се разкарай! — на свой ред се разяри грамадната Кардикса и като грабна Декумий за врата, го изхвърли през входната врата с такава лекота, сякаш не беше възрастен човек, а малко коте.
Почти месец след раждането на момчето Аврелия беше посетена от Луций Корнелий Сула, който се извиняваше, че идва така неочаквано, но се оправдаваше с това, че Аврелия била единствената останала позната в цял Рим.
— Разбира се, че няма да ми пречиш! — зарадва се да го види тя. — Надявам се, ще останеш за вечеря — ако не можеш днес, ела утре? Толкова съм зажадняла за нечия компания!
— Че защо да не остана? — прие той поканата без излишни церемонии. — Всъщност върнах се в Рим, за да видя един стар приятел — хванал е треска.
— Кой е той? Познавам ли по? — попита Аврелия, по-скоро от любезност, отколкото от любопитство.