Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

— Не, Аврелия, никакви проблеми нямам.

— Аз пък бих искала да ми кажеш истината.

Сула отвори уста да отговори нещо, но в същия миг от къщата излезе Кардикса, която носеше на ръце новородения наследник на славното име на Цезарите.

— Качваме се на четвъртия етаж — съобщи тя.

— Първо покажи малкия на Луций Корнелий, Кардикса.

Единствените деца, които можеха да развълнуват Сула, бяха неговите собствени, затова той само от любезност се взря в личицето на малкия Гай Юлий, сетне скришом погледна Аврелия да види дали е отбил номера.

— Можеш да вървиш, Кардикса — освободи госта си от досадното задължение тя. — Коя е днес на ред?

— Сара.

Цезаровата майка се обърна към Сула и му се усмихна приветливо, без да има нещо конкретно предвид.

— Уви, нямам кърма! Затова синът ми обикаля цялата къща в търсене на храна. Едно от големите предимства да живееш в инсула, е, че всеки път има поне десетина майки родилки, които са достатъчно любезни да кърмят и моите бебчета.

— Така ще се научи да обича всички хора еднакво — отвърна Сула. — Предполагам, че в инсулата ти живеят всякакви.

— Така е. И животът е по-интересен.

След което гостът продължи да разглежда градината.

— Луций Корнелий, ти май само наполовина си ми дошъл на гости — скастри го Аврелия. — Криеш ти нещо от мен! Толкова ли не заслужавам да го споделиш с мен? Или пак става дума за някой чисто мъжки проблем?

Сула се отпусна на хамака срещу нейния.

— Просто не ми върви с жените — набързо изрече той.

Аврелия примигна недоумяващо.

— В какъв смисъл?

— Ами не ми върви нито с жените… които обичам, нито с онези, за които се женя.

„Интересно, по-лесно му е да говори за брака си, отколкото за любовите си.“

— И къде са сега неприятностите?

— Ами и с едното, и с другото едновременно. Обичам една, женя се за друга.

— О, Луций Корнелий! — възкликна Аврелия. В погледа й се четеше едва ли не възхищение, но нито капчица желание. — Няма да ти искам имена, защото не се интересувам коя е тя. Затова по-добре въпросите ги задавай ти, а пък аз ще видя с какво мога да ти помогна.

Сула вдигна рамене.

— То и няма какво да ми помагаш! Както знаеш, ожених се за Елия, както ми го беше уредила предишната ми тъща. След историята с Юлила ми се искаше да се хвана с някоя достойна римска матрона, която да прилича малко или много на Юлия или дори на теб, само че ти си още млада и не ставаш за сравнение. Когато Марция ме запозна с Елия, казах си, че тя е идеалната партия — тиха, спокойна, добронамерена, привлекателна, любезна… Казах си: „Чудесно! Най-после си намерих съвършената римска съпруга.“ По онова време още мислех, че съм неспособен да обичам истински, затова какво по-хубаво от това да се оженя за жена, която харесвам?

— Предполагам, че и германката ти е харесвала? — рече Аврелия.

— Да, дори много. В известен смисъл още ми липсва. Но пък и тя не е римлянка, така че каква полза за един римски сенатор? Както и да е, рекох си, че Елия, освен другото ще замества и Хермана. — Сула чак се засмя на наивността си. — Ама не познах! Елия се оказа глупава, скучна и прозаична. Вярно, много е мила, но само пет минути да прекарам в компанията й, и започвам да се прозявам!