Другата Болейн

— Какво се опитвате да кажете? — попита тя. — Каква ме наричате? Може би омърсена? При това докато стоя тук, пред вас, и ви се кълна, че никога, никога не съм поглеждала друг мъж? И сега вие — тъкмо вие от всички хора на този свят — ме обвинявате, че съм имала предварително споразумение! Вие! Който ме търсехте и ухажвахте при жива съпруга? Кой от нас е по-близо до бигамията, как смятате? Мъжът, чиято съпруга е заточена в хубавото Хартфордширско имение, заобиколена от свой двор, която всеки може да посети — тази кралица в заточение, или девойката, за която някога някой написал поема?

— Бракът ми е незаконен! — извика в отговор Хенри. — Както е известно на всеки римски кардинал!

— Но се е състоял! Както знае всеки мъж, всяка жена и всяко дете в Лондон. И не сте пестили средства да го отпразнувате, Бог е свидетел. Тогава това събитие достатъчно ви е радвало! Ала при мен нищо не се е случило, не сме си разменяли никакви обещания, никакви пръстени — нищо, нищо! И вие ме измъчвате заради това нищо.

— За Бога! — изруга той. — Ще ме изслушате ли?

— Не! — извика тя, съвсем извън контрол. — Защото вие сте глупак, а аз съм влюбена в един глупак, което прави от самата мен глупачка. Аз няма да ви слушам, но вие ще продължавате да слушате всички онези злобни мижитурки, които забиват отровните си жила във вас!

— Ана!

— Не! — извика тя и се дръпна от него.

Той скочи и я хвана. Тя го заблъска и заудря по подплатените рамене на жакета му. Придворните потръпнаха, виждайки как обиждат монарха на Англия, но никой не знаеше как да реагира. Хенри хвана ръцете й, изви ги зад гърба й, така че лицето й се оказа съвсем близо до него, все едно, че правеха любов — тялото й беше прилепнало до неговото, а устата му беше толкова близо, че можеше да се доближи, да я целува или хапе. Видях, че в мига, в който я притегли към себе си, на лицето му се изписа желание.

— Ана — повтори той, но със съвсем различен тон.

— Не — каза тя отново, но с усмивка.

— Ана.

Тя затвори очи и отпусна главата си назад, така че той да може да целуне очите и устните й.

— Да — прошепна тя.

— Боже Господи — прошепна ми Джордж. — Значи така го разиграва?

Аз кимнах, тя се извърна в обятията му и те продължиха заедно нататък, с докосващи се тела — ръцете му обвиваха раменете й, а нейната ръка беше около кръста му. Те изглеждаха така, сякаш им се искаше да се отправят към спалнята, вместо по крайречната алея. Лицата им грееха от желание и задоволство, сякаш кавгата им е била страстна любовна игра.

— И всеки път се карат, след което се сдобряват?

— Да — казах аз. — Това им замества страстта на любенето, не смяташ ли? Те започват да се надвикват, докато накрая не притихнат в обятията си.

— Той трябва да я боготвори — каза Джордж. — Тя му се нахвърля, а след това си остава така притисната в обятията му. Не е ли една истинска сладострастна блудница? Въпреки че съм й брат, бих я обладал още сега. Може да подлуди всеки мъж.

Аз кимнах.

— Тя винаги се предава; но винаги го прави няколко минути след като е станало твърде късно. Тя винаги продължава споровете до самата граница и дори я прекрачва.