Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Това е много опасна игра, за да си позволява човек да я играе срещу един пълновластен монарх.
— А какво друго й остава? — попитах го аз. — Нали трябва някак да го задържи. Тя трябва да бъде крепостта, която той отново и отново обсажда. Трябва някак да поддържа пламъка.
Джордж сложи ръката ми на лакътя си и ние последвахме кралската двойка по алеята.
— А какво ще стане с графинята на Нортъмбърланд? — попита той. — Никога ли няма да успее да разтрогне брака си на основанието, че е съществувало предварително споразумение за женитба между Хенри Пърси и Ана?
— Със същия успех може да почака да овдовее — казах аз грубо. — Не можем да си позволим на името на Ана да чернее петно. Графинята завинаги ще си остане женена за някого, който винаги е обичал друга. По-добре изобщо да не беше ставала графиня, а да се беше омъжила за някого, който я обича.
— Всички ли сте на любовна вълна тези дни? — попита Джордж. — Да не би твоя господин Никой да ти е дал този съвет?
Аз се засмях така, сякаш ми беше безразлично.
— Мистър Никой вече го няма — казах аз. — И е хубаво, че се отървах. Мистър Никой е едно нищо, както трябваше да се досетя.
Лятото на 1532
Мистър Никой, Уилям Стафорд, се върна на служба при чичо ни през юни. Той дойде, за да ме намери и да ми каже, че се е върнал в кралския двор и че ще ме изпрати до Хевър, когато съм готова за тръгване.
— Вече помолих сър Ричард Брент да ме придружи — казах аз хладно.
С удоволствие видях, че това го изненада.
— Мислех, че може да ми позволите да остана и да извеждам децата на езда.
— Колко мило от ваша страна — казах аз ледено. — Може би следващото лято — после обърнах гръб и си тръгнах, преди той да успее да измисли каквото и да било, за да ме задържи. Почувствах погледа му и ми се стори, че съм му го върнала до някъде, задето се беше задявал с мен и се бе отнасял с мен като с глупачка, докато през цялото време е имал намерение да се жени за друга.
Сър Ричард остана само няколко дни, което беше облекчение и за двама ни. Той не ме харесваше, когато бяхме в провинцията — там вниманието ми беше ангажирано с децата и се интересувах от хората, обитаващи земите ни. Предпочиташе ме в двора, където нямах други занимания освен да флиртувам. За негово облекчение, което не можа напълно да прикрие, той беше извикан от краля, за да планира кралско посещение във Франция.
— Мисълта, че трябва да ви напусна, ме съсипва — каза той, докато чакаше да изведат коня му от конюшните, застанал до рова и окъпан от слънчева светлина. Децата бяха пуснали клонки по течението, а аз се смеех, докато ги гледах.
— Ще отиде цяла вечност — казах аз. — Това не е някой бърз поток.
— Уилям ни направи лодки с платна — каза ми Катерина, без да откъсва поглед от клонката си. — И те отиваха, накъдето ги духне вятъра.
Аз насочих вниманието си към моя съсипан обожател.
— Ще ни липсвате, сър Ричард. Моля да предадете моите благопожелания на сестра ми.
— Ще й съобщя, че провинцията ви отива като зелено кадифе, обгърнало диамант — каза той.
— Благодаря ви — отвърнах аз. — Знаете ли дали целият кралски двор ще замине за Франция?
— Ще идат благородниците, кралят, мистрес Ана и придворните й дами — каза той. — А аз трябва да се погрижа за всяка спирка по пътя ни през Англия.
— Сигурна съм, че не може да се намери по-благонадежден благородник за тази работа — казах аз. — Защото пътуването дотук във вашата компания беше въплъщение на удобството.
— Мога да ви придружа и по обратния път — предложи той.
Аз сложих ръка на остриганата главица на Хенри.
— Ще остана малко по-дълго — казах аз. — Бих желала да прекарам тук лятото.
Не се замислях как щях се прибирам обратно в двора — бях така щастлива с децата, огряна от слънцето в Хевър, и така спокойна в скромния си замък, под родното небе. Ала в края на август получих кратка бележка от баща си, в която ми съобщаваше, че Джордж ще дойде да ме вземе на следващия ден.
На вечеря всички бяхме унили. Децата ми бяха пребледнели и ококорили очички от мисълта за раздялата. Пожелах им лека нощ, седнах до леглото на Катерина и я зачаках да заспи. Това отне много време. Тя с усилие държеше очите си отворени, защото знаеше, че заспи ли веднъж, щеше да дойде нощта, а на следващия ден нямаше да съм тук; но след час не успя да остане будна.
Заповядах на прислужниците да опаковат дрехите и нещата ми и да се уверят, че всичко е натоварено в голямата кола. Заповядах на иконома да налее ябълково вино и бира, които щяха да зарадват баща ми, както да ми приготви и ябълки и други плодове, които щяха да бъдат подходящ подарък за краля. Ана беше заръчала някои книги и аз отидох в библиотеката, за да ги взема. Една от тях беше на латински и ми отне доста време, докато разгадая заглавието, за да се уверя, че именно тази беше книгата, която тя искаше. Другата книга беше по теология, на френски език. Аз ги опаковах грижливо, заедно с кутията си със скъпоценности. След това си легнах и плаках, прегърнала възглавницата, защото бяха съкратили летния ми престой с децата.