Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Джейн, сигурна съм, че кралят би желал да ви види сред дамите, които прислужват на мистрес Ана — казах аз ядно.
Тя беше принудена да стане и да тръгне веднага. Излезе от стаята да последва Ана, а другите дами тръгнаха подире й.
Аз прихванах полите си и се затичах към чичовите покои като ученичка.
Той беше край писалището си, въпреки ранния следобеден час. Някакъв писар стоеше от едната му страна и записваше нещо, докато чичо му диктуваше. Щом се показах на вратата, чичо ми се намръщи, направи ми знак да вляза, а след това да изчакам.
— Какво има? — попита той. — Зает съм. Току-що научих, че Томас Мор не одобрява действията на краля срещу кралицата. Не съм очаквал да одобри, но предполагах, че ще го превъзмогне. Бях готов да заложа хиляда крони, че Томас Мор не би се обявил открито против.
— Става въпрос за нещо друго — казах аз забързано. — Но и то е важно.
Чичо ми махна на писаря да излезе от стаята.
— За Ана ли става дума? — попита той.
Аз кимнах. Ние бяхме нещо като семейна търговска фирма и Ана беше стоката, която предлагахме за продан. Чичо знаеше, че щом съм хукнала към покоите му така рано следобед, това означаваше, че нещо с търговията не върви.
— Джейн току-що каза, че графинята на Нортъмбърланд се канела да се разведе с Хенри Пърси — казах аз забързано. — Джейн каза, че според нейните твърдения имало предварително споразумение той да се ожени за Ана.
— Проклятие! — изруга чичо.
— Знаехте ли?
— Разбира се, че знаех за намеренията й. Мислех си, че ще го обвини, че я е изоставил, в безчувственост, в изневяра или нещо подобно. Мислех, че сме я отказали от идеята за предварителното споразумение.
— Ние да сме я отказали?
Той се намръщи.
— Ние. Няма значение кого имам предвид, нали така?
— Не.
— А как е разбрала Джейн? — попита той раздразнено.
— О, Джейн знае всичко. Тя подслушваше снощи пред стаята на Ана.
— Какво може да е чула? — попита той. Майстор в шпионирането като него беше винаги нащрек.
— Нищо — казах аз непоколебимо. — Джордж беше при нас и ние не правехме нищо друго, освен да пием по чаша вино.
— Именно Джордж и никой друг? — попита той остро.
— А кой друг?
— Това питам и аз.
— Не можете да поставяте непорочността на Ана под съмнение.
— Откакто я помня, върти опашка около мъжете.
Дори аз не можех да преглътна тази несправедливост.
— Тя върти опашка около краля, точно както вие й заповядахте.
— И така, къде е тя сега?
— В градината с краля.
— Отидете право при нея и й заръчайте да отрича всичко, свързано с Хенри Пърси. Никакъв годеж и никакво предварително съглашение. Само едно пролетно увлечение на двама млади. Един паж, решил да пофлиртува с една от придворните дами. Нищо повече. Освен това добавете, че тя не е откликнала на чувствата му. Заслепеният е бил той. Разбрахте ли?
— Има хора, които са осведомени, че е било точно обратното.
— Всички са вече купени — каза той. — Освен Уолси, но той е мъртъв.
— Може той да е казал на краля още тогава, когато никой не подозираше, че Хенри може да се влюби в Ана.
— Той е мъртъв — каза чичо ми с наслада. — И не може да потвърди думите си. А всички останали ще ги заболят устите да повтарят, че Ана е чиста като Дева Мария. И най-настоятелно ще държи на това Хенри Пърси. Само неговата проклета съпруга е отчаяна дотолкова, че е готова да рискува всичко, за да се освободи от този брак.
— Защо го мрази толкова? — зачудих се аз.
Той се засмя остро.
— Боже Господи, Мери, вие сте най-очарователната глупачка. Защото той беше женен за Ана, и тя го знае. И защото след като я загуби, той изпадна в меланхолия и от онзи миг нататък той е една развалина. Нищо чудно, че тя не го иска за съпруг. А сега отивайте да намерите сестра си и започвайте с лъжите. Отворете широко хубавите си очи и лъжете заради всички нас.
Открих Ана и краля на крайречната алея. Тя му говореше нещо със сериозно изражение на лицето, а той бе привел глава към нейната, сякаш се боеше да не изпусне и думичка. Тя вдигна очи и ме видя.
— Нека Мери ви каже — каза тя. — Тя спеше при мен, още когато бях само едно от новодошлите в двора момичета.
Хенри ме погледна и аз можах да видя болката, изписана на лицето му.
— Говорим за графинята на Нортъмбърланд — обясни Ана. — Сипе клевети по мой адрес, за да се освободи от брак, който й е омръзнал.
— Какво може да казва?
— Все едни и същи клюки. Че Хенри Пърси е бил влюбен в мен.
Аз се усмихнах на краля възможно най-приветливо и самоуверено.