Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Бях възседнала коня си, а колата беше натоварена и готова, така че вече очаквах Джордж, когато пред погледа ми изникна върволицата мъже, които яздеха към подвижния мост. Дори от разстояние разбрах, че начело яздеше не Джордж, а той.
— Уилям Стафорд — казах аз. — Очаквах брат си.
— Аз ви спечелих — каза той. С един замах, той свали шапката си и на лицето му грейна усмивка. — Играх с него на карти и спечелих правото да дойда и да ви доведа обратно до замъка Уиндзор.
— Значи брат ми не спазва обещанията си — казах аз неодобрително. — Освен това не съм ви някоя робиня, та да ме залагате на масата за хазарт в най-обикновена кръчма.
— Това беше най-необикновената кръчма — каза той, а предизвикателството в гласа му надхвърляше всякакви граници. — А след като загуби вас, той загуби един великолепен диамант, както и правото на танц с една красива девойка.
— Желая да тръгна веднага — казах аз грубо.
Той се поклони, нахлупи отново шапката на главата си и даде знак на хората си да обърнат конете.
— Снощи спахме в Единбридж, така че днес сме отпочинали за пътуването — каза той.
Конят ми закрачи редом с неговия.
— Защо не дойдохте тук?
— Тук щеше да ми бъде студено — отвърна той кратко и ясно.
— Защо, след като всеки път, щом дойдете тук, имате на разположение една от най-добрите стаи?!
— Нямам предвид замъка. С него всичко е наред.
Аз се поколебах.
— Имате предвид мен.
— Като от лед сте — потвърди той. — А дори не знам какво съм направил, за да ви обидя. В един момент говорим за идилията на селския живот, а в следващия вие се превръщате в ледена шушулка.
— Нямам никаква представа за какво говорите — казах аз.
— Брр — каза той, пришпори коня си и поведе в тръс върволицата мъже.
Продължи да ме наказва с този бърз ход чак до обяд, и тогава спря. Помогна ми да сляза от коня и отвори една портичка, през която минахме и се озовахме на една крайречна полянка.
— Донесох нещо да се подкрепим — каза той. — Хайде да се поразходим, докато приготвят храната.
— Твърде съм изморена за разходки — казах аз неотзивчиво.
— Елате да седнете тогава — той разстла наметалото си под сянката на едно дърво.
Не можех да споря повече. Седнах на наметалото му, облегнах се назад, чувствайки приятната грапавина на дървесната кора, и се загледах в блясъка на реката. Няколко патици си играеха във водата до нас, а в тръстиката в другия край на реката се бяха скрили двойка водни кокошки. Той ме остави за малко и се върна с две малки калаени чаши с ейл. Подаде ми едната и отпи от своята.
— Така — каза той с вид на човек, който се готвеше да започне някакво обсъждане. — Така, лейди Кери. Моля да ми обясните какво толкова съм направил, та да ви обидя.
На езика ми беше да му кажа, че той даже не беше поискал ръката ми и че след като между нас още от самото начало не бе имало нищо, нямаше какво и да губим.
— Недейте — каза той, сякаш можеше да прочете всичко по лицето ми. — Шегувал съм се с вас, но никога не съм искал да ви причиня мъка. Мислех, че почти сме стигнали до разбирателство.
— Вие флиртувахте с мен съвсем открито — казах аз сърдито.
— Не съм флиртувал, а ви ухажвах — поправи ме той. — И ако вие възразявате, то аз ще направя всичко по силите си да престана, но първо бих искал да узная причината.
— Защо напуснахте двора? — попитах аз рязко.
— Отидох да се срещна с баща ми, от когото да взема парите, които ми беше обещал за женитбата, а с тях исках да купя ферма в Есекс. Това е всичко.
— Значи сте запланували женитба?
Той се намръщи за миг, а после лицето му се проясни.
— Но не и с някоя друга! — извика той. — Какво си мислехте? С вас! Влюбих се във вас от първия момент, в който ви зърнах, и оттогава си блъскам главата как да намеря местенце, достойно за вас. Когато видях колко ви харесва в Хевър, аз помислих, че трябва да ви предложа имение, една хубава малка фермичка, която да пожелаете да имате. За да пожелаете и мен.
— Чичо ми каза, че ще си купувате дом, за да се ожените за някакво момиче — промълвих аз, останала без дъх.