Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Не го видях през следващата седмица, въпреки че се разхождах из конюшнята, в градината и край реката, където той можеше да ме срещне. Веднъж, докато минаваше свитата на чичо, аз затърсих с поглед лицето му сред хората на семейство Хауърд, облечени в еднакви ливреи и наброяващи около двеста души, ала не можах да го открия. Знаех, че се държа като глупачка, но реших, че няма нищо лошо в това да се оглеждам за един хубав мъж, когото да мога да подразня.
Не го видях една седмица, а след това още една. През една топла априлска утрин чичо ми и аз гледахме как кралят и Ана играеха на кегли. Аз подметнах небрежно:
— При вас още ли е на служба един човек на име Уилям Стафорд?
— О, да — каза чичо ми. — Но му дадох едномесечен отпуск.
— Пуснали сте го да замине от двора?
— Каза ми, че е намислил да се жени. Отиде да говори с баща си и да купи имот за новата си жена.
Аз почувствах как земята се залюля под нозете ми.
— Мислех, че вече е женен — казах аз с преднамерена предпазливост.
— О, не и такъв женкар като него — каза чичо, чието внимание беше раздвоено между мен и Ана с краля. — Една от придворните дами била така заслепена от него, че й хрумнало да се откаже от живота си в двора и да заживее с този мъж и с един куп кокошки. Представете си само!
— Това е доста глупаво — устата ми пресъхна. Аз преглътнах.
— А през цялото време без съмнение е бил сгоден за някоя селянка — каза чичо. — Предполагам, че я е чакал да стане на възраст за женене. Този месец го пуснах, за да може да се ожени, а след това ще се върне на служба при мен. Но иначе е добър човек и наистина заслужава доверие. Струва ми се, че той ви придружи до Хевър, така ли беше?
— Два пъти — казах аз. — Освен това осигури понита на децата.
— Бива го в тези работи — каза чичо ми. — Сигурно ще стигне далеч. Готов съм да го направя управител на конюшните си, а и бих му поверил грижата за собствения си кон — той замълча и тъмните му очи, блеснали като фенери, внезапно се отправиха към мен. — Нали не е флиртувал с вас?
В погледа, с който му отвърнах, се четеше пълно безразличие.
— Да флиртувам с някого от вашите хора? Разбира се, че не.
— Добре — каза чичо, без да обръща повече внимание на това. — Подадеш ли му кутре, оставаш без ръка.
— Нищо няма да му подам — казах аз.
Аз и Ана бяхме облекли нощниците си, освободихме прислужниците и тъкмо се канехме да си лягаме, когато на вратата се чу познато почукване.
— Това може да е само Джордж — каза Ана. — Влизай.
Красивият ни брат се показа на вратата с кана вино в едната ръка и с три чаши в другата.
— Идвам на поклонение в храма на красотата — той беше порядъчно пиян.
— Можеш да влезеш — казах аз. — Ние сме зашеметяващо красиви.
Той затвори с ритник вратата зад себе си.
— На свещ сте още по-хубави — каза той, като ни заоглежда. — Боже Господи, мисълта, че е бил с едната от вас, а сега иска другата, но всъщност няма никоя, трябва наистина да подлудява Хенри.
Ана не обичаше да й напомнят, че кралят ми е бил любовник.
— Той е винаги внимателен с мен.
Джордж премести поглед върху ми.
— Нещо за пиене?
Всички взехме по една чаша, а Джордж хвърли още една цепеница в огъня. От другата страна на вратата долетя тих шум. Джордж скочи, с едно рязко и бързо движение се оказа до вратата и я отвори. Там беше Джейн Паркър — беше се навела и тъкмо се протягаше да сложи ухо на ключалката.
— Скъпата ми съпруга! — каза Джордж с меден гласец. — Ако искате да дойда в леглото при вас, няма нужда да лазите из покоите на сестрите ми, а само да ми кажете.
Тя се изчерви до корена на косите си, надзърна към Ана, чиято рокля беше оголила рамото й, а после към мен, застанала по нощница до камината. Нещо в погледа й, който шареше по нас тримата, ме накара да трепна. Тя винаги ме караше да се чувствам гузна, сякаш правех нещо нередно. И в същото време като че ли изпитваше желание да участваме в заговорите й. Изглеждаше така, сякаш й се искаше да разбере най-долните тайни, както и да ни разкаже тези, които вече знаеше.
— Тъкмо минавах край вратата ви, когато чух гласове — каза тя неловко. — Опасявах се, че някой може да притеснява мистрес Ана. Канех се да почукам на вратата, за да проверя дали нейно благородие се чувства добре.
— Канили сте се да почукате с ухото си? — попита Джордж удивено. — Или може би с носа си?
— О, остави това, Джордж — казах аз. — Няма нищо, Джейн. Джордж дойде да изпие чашка с нас и да ни пожелае лека нощ. Ей сега ще дойде в покоите ви.
Тя не изглеждаше никак благодарна за намесата ми.
— Ако иска да идва, а ако не иска — не — каза тя. — Може да стои тук и цяла нощ, ако това го прави щастлив.