Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Докато яздехме на връщане, с гърбове, огрени от студеното слънце, Джордж пришпори коня си и изравни ход с мен.
— Виждам, че всички знаят — ми каза той.
— Така е. Само не мога да предположа колко далеч може да е стигнала новината.
— А защо не виждам никой да подхвърля шапката си във въздуха и да вика „Ура“?
— Прав си, няма такова нещо.
— А аз си мислех, че едно хубаво момиче ще се понрави на народа, или не съм бил прав? Тя е достатъчно хубава, нали? Нима не маха с ръка, когато преминава или не дава милостиня на всички наоколо, както си му е редът?
— Прави всичко това — казах аз. — Но жените продължават да упорстват и да предпочитат старата кралица. Смятат, че ако кралят отпраща вярната си и почтена съпруга, заради някакво увлечение, то за никоя жена в кралството няма да има сигурност.
Джордж замълча за миг.
— Дават ли воля на недоволството си по някакъв друг начин освен с това да мърморят?
— Веднъж се наложи да избягаме от една разбунтувала се тълпа в Лондон. А кралят казва, че изобщо не е безопасно за нея да ходи в града. Те я мразят, Джордж, и всички говорят какво ли не за нея.
— Какво говорят?
— Че е вещица и че е завладяла краля с помощта на чародейства. Че е убийца и че би отровила кралицата, само да можеше. Че го е направила неспособен да люби други жени, затова трябвало да се ожени за нея. Че тя е проклела децата в утробата на кралицата, за да бъде празен английския престол.
Джордж леко пребледня и направи кукиш — знака, който предпазваше човек от магии.
— Публично ли се говорят тези неща? Могат ли да стигнат до ушите на краля?
— Спестяват му най-лошото, но рано или късно все някой трябва да му каже.
— Той няма да повярва и думичка от всичко това, нали?
— Той сам казва някои от тези неща. Твърди, че не е на себе си. Казва, че тя го омаяла и не можел да докосне никоя друга. Той говори така, когато й се обяснява в любов, но ако това стане достояние на повече хора, ще стане опасно.
Джордж кимна.
— Тя трябва да прави повече добри дела и да не бъде така дяволски… — той млъкна, търсейки точната дума. — Чувствена.
Аз погледнах напред. Дори на гърба на коня, докато яздеше сама с роднините си, тя се поклащаше така на седлото, че на човек му се приискваше да обгърне кръста й.
— Тя е Болейн и Хауърд — казах аз без свян. — Под знатното си име, ние всички сме като разгонени кучки.
На влизане в двора видяхме Уилям Стафорд, който чакаше пред вратите на двореца Гринич, и това ме накара да му се усмихна заговорнически. Когато ние слязохме от конете и Ана се прибра вътре, той още стоеше на вратата и ме придърпа настрана.
— Чаках ви — каза той, без никакви други предисловия.
— Видях.
— Не ми харесва това, че яздите без мен, в страната ни сега не е безопасно за момичетата Болейн.
— Брат ми ни пазеше. Беше приятно да се поразходим без многобройната свита.
— О, можете да разчитате и на мен за същото. Простички неща — колкото ви душа иска. Ето къде е скрита най-голямата ми сила.
Аз се разсмях.
— Благодаря ви.
Той все така ме държеше за ръкава, за да ме усеща близо до себе си.
— Когато кралят се ожени за сестра ви, ще омъжат и вас за някого по техен избор.
Аз погледнах четвъртитото му, загоряло от слънцето лице.
— Е, и?
— Така че, ако искате да се омъжите за човек, притежаващ красиво малко имение с няколко парцела земя в добавка, то трябва да побързате и да го направите преди сватбата на сестра си. Колкото по-късно си тръгнете, толкова по-трудно ще стане това.
Аз се поколебах. Дръпнах се от него и се извърнах. Усмихнах му се с крайчеца на устните си и го изгледах изпод ресниците.
— Е, никой още не ми е предложил — поясних аз очарователно. — Ще трябва да се примиря с вдовството до края на дните си. Все пак никой не е поискал да се омъжа за него.
За миг той изгуби ума и дума.
— Но аз си мислех… — започна той. От устните ми се изплъзна доволен смях. Аз му се поклоних ниско, и се обърнах към замъка. Притичвайки нагоре по стълбите, погледнах назад и видях как той захвърля шапката си на земята и я рита, и ме обзе радостта, която е познала всяка жена, след която е тичал хубав влюбен мъж.