Шутът на кралицата

Автор: Грегори Филиппа
Серия: Тюдорите #5
Год: 2009
Язык: болгарский
Переводчик: Деница Райкова
Жанр: Исторические любовные романы

Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:

Династията на Тюдорите е във възход. След смъртта на болнавия Едуард, мечтания наследник на Хенри VIII, в битка за престола една срещу друга се изправят мрачната, трагична фигура на Мери Тюдор, останала в историята като „Кървавата Мери“ и блестящата млада Елизабет, дъщерята на Ан Болейн. Всяка от сестрите е пълна противоположност на другата — те пренасят унаследената от майките си ненавист във вярата, в политиката и в любовта.

Перейти на страницу:

— Имаш ли нужда от храна?

— Да — казах, изпаднала в твърде жалко положение, за да проявявам гордост.

— Ще ти оставя нещо на прага — каза той. — Ето ключа.

Взех го безмълвно и се запрепъвах към магазина. Ключът се превъртя в ключалката и влязох в стаята със спуснати капаци на прозорците. Веднага ме обгърна скъпоценният мирис на печатарско мастило и суха хартия. Стоях, вдишвайки го — самото ухание на ереста, познатият обичан мирис на дома.

Чух стържене и издрънчаване на блюда върху стъпалата и отидох да прибера един пай и малка чаша ейл. Нахраних се, седнала на пода зад тезгяха, скрита от прозорците със спуснати капаци, опряла гръб в топлите фолианти, усещайки аромата на подвързиите от щавена кожа.

Щом се нахраних, сложих купата отново на прага и заключих вратата. После влязох в печатницата и хранилището на баща си и разчистих томовете от най-долната полица. Не исках да спя в собственото си малко сгъваемо легло. Не исках да спя дори в леглото на баща си. Исках да съм още по-близо до него. Изпитвах суеверен ужас, че ако легна в собственото си легло, епископ Бонър отново ще ме измъкне от съня ми, но ако се криех при обичните книги на баща ми, те ще ме опазят в безопасност.

Настаних се да спя на най-долната лавица от сбирката му с книги. Пъхнах два фолианта под бузата си за възглавница и събрах няколко френски книги във формат „ин кварто“, за да се задържа на полицата. Сама подобна на изгубен текст, аз се свих под формата на буквата „G“, затворих очи и заспах.

На сутринта, когато се събудих, вече бях взела твърдо решение за бъдещето си. Взех парче хартия от един ръкопис и написах писмо на Даниел — писмо, което мислех, че никога няма да напиша.

Скъпи Даниел,

Време ми е да напусна двора и Англия. Моля те, ела веднага да вземеш печатарската преса и мен. Ако това писмо се изгуби или ако не те видя, преди да е изтекла една седмица, ще дойда сама.

Хана

Когато го запечатах, бях сигурна, както го знаех в сърцето си през последните няколко месеца, че вече никой не е в безопасност в управляваната от кралица Мери Англия.

На вратата се потропа. Сърцето ми подскочи от познатия ужас, но после видях през капаците на прозорците силуета на съседа ни.

Отворих му вратата.

— Добре ли спа? — запита той.

— Да — казах.

— Нахрани ли се добре? Добре ли бяха изпечени?

— Да, благодаря ви.

— По-добре ли си сега?

— Да, добре съм.

— Днес ли се връщаш в двора?

Поколебах се за миг, после си дадох сметка, че нямаше къде другаде да отида. Ако изчезнех от двора, това беше равносилно на признание за вина. Трябваше да се върна и да играя ролята на невинна жена, правдиво освободена, докато Даниел дойдеше да ме вземе, и тогава можех да се махна.

— Да, днес — казах бодро.

— Ще се погрижиш ли това да стигне до кралицата? — попита той, смутен, но решителен. Подаде ми търговско картонче, украсен с орнаменти текст, който уверяваше читателя, че той може да осигури всички морални, поучителни и одобрени от църквата книги. Взех го и си помислих иронично, че при последното си посещение в магазина бях подметнала нещо за оскъдния брой на книгите, чието четене се допускаше от църквата. Сега нямаше да кажа и дума срещу това.

— Лично ще го сложа в ръцете й — излъгах го. — Можете да разчитате на това.

Върнах се в двор, където цареше потиснатост. Придворните дами, при които спях, бяха помислили, че съм отишла в магазина на баща си. Кралицата не беше почувствала липсата ми. Само Уил Сомърс въпросително повдигна вежда към мен, когато влязох на вечеря, и дойде до пейката, на която седях. Направих му място и той седна до мен.

— Добре ли си, дете? Бяла си като платно.

— Току-що се върнах — казах кратко. — Арестуваха ме.

Всеки друг човек в двора щеше да си намери оправдание да се премести да вечеря другаде. Уил опря лакти на масата.

— Не може да бъде! — възкликна той. — Как така се измъкна отново?

От устните ми се откъсна тих неволен кикот:

— Казаха, че съм един глупав шут, и не могат да ме държат отговорна.

Смехът, който Уил нададе, накара всички на съседните маси да обърнат глави и да се усмихнат.

— Ти! Е, това е добра новина за мен. Ще знам как да се оправдая. И наистина ли казаха това?

— Да. Но, Уил, работата изобщо не е за смях. Там имаше две жени, едната — полумъртва от разпъване на дибата, а другата — с изтръгнати нокти на ръцете. Навсякъде, от избата до тавана, беше претъпкано с хора, които очакваха да бъдат изправени на съд.

Лицето му стана мрачно:

— Тихо, дете, сега не можеш да направиш нищо по въпроса. Ти направи каквото можа, и навярно именно това, че проговори открито, те отведе там.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?