Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Хана, трябва да изляза. Не знам колко ще се забавя. Отложи всички срещи за днес. Кажи на Елизабет, че имам много спешен проблем.
- Разбира се, Ана. Наред ли е всичко?
- Да - викнах, докато тичах към Сойър и рецепцията.
- Сойър! - Той скочи от стола, щом чу гласа ми, и се намръщи, очевидно от изражението ми.
- Не ми е добре. Моля те, закарай ме вкъщи.
- Разбира се, госпожо. Ще изчакате ли тук, докато докарам колата!
- Не, идвам с теб! Искам да се прибера възможно най-бързо!
Гледах през прозореца и ужасът тресеше цялото ми тяло. Реших да направя план. Отивам у дома, преобличам се, намирам чекова книжка, някак успявам да се измъкна от Сойър и Райън. Отивам в банката. Колко място заемат пет милиона? Колко тежат? Ще ми трябва ли куфарче?
Дали да се обадя в банката преди това? Мия. Мия! Ами ако ме лъже, ако не я е отвлякъл? Как мога да съм сигурна? Ако се обадех на Грейс, можеше да изложа Мия на по-голяма опасност. Той каза, че щял да разбере. Погледнах през задното стъкло на аудито. Дали ни следеше? Сърцето ми блъскаше. Всички коли зад нас ми изглеждаха безобидни. „О, Сойър, по-бързо, моля те“. Очите ни се срещнаха в огледалото и той се намръщи още повече.
Някой му се обади и той натисна блутут устройството и отговори.
- Да, госпожа Грей е с мен. - Погледна ме за миг в огледалото и пак отмести очи към пътя. - Не се чувства добре. Връщам я в „Ескала“... Ясно... - Погледът му пак се отмести към огледалото и очите ни пак се срещнаха. - Да - потвърди и затвори.
- Тейлър ли беше? - попитах шепнешком.
Сойър кимна.
- С Крисчън ли е?
- Да, госпожо.
- Още ли са в Портланд?
- Да, госпожо.
Добре, той поне беше на сигурно място там - и трябваше да остане там. Разперих пръсти на корема си и несъзнателно го погалих. „И теб ще пазя, Малка точице! И двама ви!“
- Може ли да побързаме? Не ми е добре, наистина!
- Да, госпожо. - Сойър натисна газта и колата се стрелна напред.
Госпожа Джоунс не се виждаше никъде. Не видях колата й в гаража и предположих, че е излязла по задачи с Райън. Сойър тръгна към офиса на Тейлър, а аз към кабинета на Крисчън. Ръцете ми трепереха, краката ми се огъваха, започнах да отварям шкафовете и панически да търся чекова книжка. Намерих няколко. Там беше и револверът на Лийла. Подразних се ужасно, че Крисчън не го е разкарал. „Та той не може да стреля! Може да се пострада, по дяволите!“
Поколебах се само секунди. Грабнах оръжието, проверих дали е заредено и го напъхах отзад в колана си. Можеше да потрябва. Преглътнах. Бях се упражнявала само върху мишени. Никога не бях стреляла по човек, по живо същество. Надявах се Рей да ми прости. Заоглеждах чековите книжки. Може би трябваше да намеря някоя специална. Бяха пет и само една беше на името и на двама ни. В моята сметка имах около четирийсет и пет хиляди долара. Нямах представа колко има в тази. Но Крисчън със сигурност бе сложил поне пет милиона. Може би имаше пари в сейфа? Не знаех кода обаче. Не беше ли споменал, че кодът е в шкафа с файловете? Опитах, но беше заключен. Добре. Обратно към план А.
Поех дълбоко дъх и вече малко по-стегнато и решително тръгнах към спалнята. Леглото беше оправено. За секунди през тялото ми мина непоносима болка. Трябваше да спя тук нощес. Какъв е смисълът да се спори с човек, който според собствените му думи е 50 нюанса? И сега дори не ми говори. Не, нямах време да мисля за това.
Свалих черните панталони и навлякох джинси, суичър с качулка и гуменки и пъхнах револвера отзад под колана си. Извадих от гардероба един голям мек сак. Дали щеше да събере пет милиона? Сакът за фитнес на Крисчън беше на пода. Отворих го. Очаквах да намеря мръсни дрехи, но всичко беше изпрано и ухаеше свежо. Очевидно госпожа Джоунс се вреше навсякъде. Хвърлих всичките дрехи на пода и натъпках големия сак в сака на Крисчън. Двата трябваше да са достатъчни. Проверих дали шофьорската ми книжка е в мен, за да се легитимирам в банката, и погледнах часа. Бяха минали само трийсет и една минути, откакто се беше обадил Джак. Сега оставаше да се измъкна от „Ескала“, без Сойър да ме забележи.
Тръгнах много бавно и тихо към фоайето, като внимавах за камерата до асансьора. Предположих, че Сойър е в кабинета на Тейлър. Отворих вратата на фоайето, като се опитвах да не вдигам никакъв шум. Затворих я внимателно зад гърба си и застанах на самия праг, плътно опряна до вратата, извън обсега на охранителната камера. Извадих телефона си и се обадих на Сойър.
- Да, госпожо Грей?
- Сойър, в стаята на горния етаж съм, можеш ли да дойдеш да ми помогнеш за нещо? - Говорех тихо, знаех, че е само на метри от мен.