Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Той ме гледаше с празни очи, лицето му бе застинало.
- Е, оказа се прав. Определено избирам беззащитното си бебе пред теб. Това правят родителите. Това е трябвало да направи майка ти за теб. И съжалявам, че не го е направила, защото ако беше така, сега нямаше да водим този разговор. Но ти си голям мъж. Време ти е да влезеш в шибаната реалност и да спреш да се държиш като неуравновесен разлигавен пубер. Може и да не си щастлив от факта, че чакам дете, аз самата не съм в екстаз, като се има предвид, че идва доста рано и че ти му даваш една много яка и топла бащинска прегръдка за добре дошъл. Това е твоята плът, твоята кръв. Но или ще го направиш с мен, или ще аз ще го направя сама. Решението е твое. И докато седиш и се самосъжа-ляваш и самопрезираш, аз отивам на работа. И когато се върна, ще си взема нещата и ще се преместя на горния етаж.
Това го шокира.
- Сега, ако ме извиниш, бих желала да се облека. - Едва дишах.
Той бавно отстъпи крачка назад и прошепна:
- Това ли наистина искаш?
- Вече не знам какво искам. - Гласът ми прозвуча като неговия. Трябваше да положа огромни усилия, да събера цялата си воля, за да се престоря на напълно незаинтересована, да потопя пръст в овлажнителя за кожа и да го втрия в лицето си. Погледнах се в огледалото. Сини очи, бледо лице, пламнали бузи. „Страхотно се справяш! Не се огъвай! Не се огъвай!“
- Казваш ми, че не ме искаш повече? - прошепна той.
„О, не, Грей, ти не ме искаш“.
- Тук съм все още, нали? - изджавках, извадих спиралата и започнах да гримирам дясното си око.
- Мислила си да ме напуснеш? - Думите му излязоха почти беззвучни.
- Когато един съпруг предпочита компанията на бившата си метреса, това обикновено не е много добър знак. - Естествено, че избрах тази форма на защита - с омраза, на нужното високо ниво, срещу въпроса, на който не исках да отговарям. „Сега гланцът за устни“. Поставих го внимателно и нацупих устни срещу огледалото. „Точно така, Стийл... хм... Грей. Мамка му, не си помня името!“ Взех си ботушите и закрачих към леглото. Седнах, обух ги и ги опънах над коляното. „Да. Изглеждам секси само по бельо и ботуши!“ Станах и го погледнах без грам интерес. Той мигна няколко пъти, очите му тръгнаха по тялото ми. Алчни и жадни.
- Знам какво се опитваш да направиш - каза някак меко и съблазнително.
- Така ли? - И гласът ми се пречупи. „Не, Ана! Дръж се!“
Той преглътна и направи крачка напред. Отстъпих и вдигнах
ръце пред мен.
- Дори не си помисляй, Грей! - изсъсках злобно.
- Ти си ми съпруга - каза той заканително, но меко.
- Аз съм бременната жена, която изостави вчера, и ако се опиташ да ме докоснеш, ще съборя сградата с писъци.
- Ще пищиш? - Погледна ме с недоверие.
- Като заклана. - Присвих очи.
- Никой няма да те чуе - каза той напрегнато и за секунда си спомних утрото в Аспен. „Не, не, не!“
- Опитваш се да ме заплашиш ли? - казах задъхано в опит да го изкарам от посоката, в която бяха тръгнали нещата.
Проработи. Той застина и преглътна.
- Не, не съм се опитвал да направя нищо подобно.
Започнах да се задушавам. Знаех, че ако ме докосне, ще се
предам. Знаех каква сила има допирът му върху мен и че тялото ми ще ме предаде. Нямаше нищо по-сигурно от това. Хванах се със зъби и нокти за яда си.
- Пил съм с човек, който ми е бил близък. С нея нещата са изяснени и няма да я видя никога повече.
- Тръгнал си да я търсиш?
- Не. Опитах се да се видя с Флин. Но се озовах в салона.
- И очакваш да ти повярвам, че няма да я виждаш повече? - Не можех, а и не се стараех и да сдържам яростта си и съсках срещу него като змия. - И следващия път, когато престъпя някаква въображаема, съществуваща само в съзнанието ти граница? Тогава какво? Колко пъти сме спорили за това? Ако допусна грешка, ще хукнеш при нея, нали?
- Няма да се видя с нея никога повече - каза той категорично и от хладния му тон ми стана ясно, че това е окончателно взето решение. - Най-накрая тя проумя какви са чувствата ми.
- Какво означава това? - Замигах.
Той прокара ръка през косата си. Изнервен, уморен и безмълвен. Опитах да подходя от друг ъгъл.
- Защо отиде да говориш с нея, а с мен не можа?
- Защото ти бях ядосан. И съм ти ядосан и сега.
- Сериозно? Добре, че ми каза! - озъбих се саркастично. - Е, в момента пък аз съм ти ядосана. За това, че беше толкова студен и безчувствен вчера, когато имах нужда от теб. За това, че каза, че съм забременяла нарочно, а това изобщо не е така. За това, че ме предаде! - Едва успях потисна напиращите сълзи.
Гледаше ме, сякаш му бях ударила шамар. Преглътнах. „Успокой се, Анастейжа!“