Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Госпожа Джоунс се занимаваше с нейните си неща в кухнята.
- Добро утро! - каза ми ведро.
- Добро да е. Крисчън?
- Излезе. - Усмивката й се стопи.
- Значи все пак се е прибрал снощи? - Исках да се уверя, макар, че държах вратовръзката му като доказателство.
- Да, прибра се - каза и след малко добави: - Ана, простете ми, че се намесвам, но моля ви, настина ви моля, не се отказвайте от него. Той е просто... упорит.
Кимнах и тя млъкна. От изражението ми сигурно й бе станало ясно, че не искам да обсъждам съпруга си точно в този момент.
На работа проверих имейлите си. Имах мейл от Крисчън.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Портланд
Дата: 15 септември 2011, 06:45
До: Анастейжа Грей
Ана,
Ще летя до Портланд днес. Имам работа в университета.
Реших, че може би ще искаш да знаеш.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Очите ми пак залютяха от сълзи. „Това ли е всичко?“ Стомахът ми се обърна. „По дяволите! Ще повърна“. Хукнах към малката тоалетна в офиса и едва стигнах навреме. Цялата закуска замина.
Едва ли имаше вероятност някога в живота си да се почувствам по-нещастна и смазана.
След малко някой почука на вратата.
-Ана?
Беше Хана.
-Да?
- Добре ли си?
- Сега излизам.
- Бойс Фокс е тук.
- Заведи го в залата за съвещания. Идвам след минутка.
- Искаш ли чай?
- Да, благодаря.
На обяд хапнах сандвич с аншоа и сирене. Този път успях да ги задържа. Седях и гледах монитора, напълно лишена от каквато и да е енергия и желание за каквото и да било, и се чудех как с Крисчън ще разрешим огромния си проблем.
Телефонът ми звънна. Подскочих. Погледнах екранчето -Мия. „Господи, само тя ми липсва! Нейното гугукане и ентусиазъм“. Зачудих се дали изобщо да й вдигам, но реших да не правя компромис с доброто си възпитание.
- Здравей - казах весело в слушалката.
- Е, Ана, отдавна не сме се чували. - Мъжки глас, при това познат. „Кой е това, по дяволите?!“
И внезапно мозъкът ми завря, цялата настръхнах, адреналинът ми трябва да е бил извън всякакви параметри, познати на науката. Светът спря да се върти, а организмът ми да функционира.
Защото това беше Джак Хайд.
- Дж-дж... - Гласът ми беше изчезнал, удавен в ужас. Как беше излязъл от затвора? И защо се обаждаше от телефона на Мия? Зави ми се свят.
- Значи все пак ме помниш - каза той тихо и усетих горчивата му усмивка.
- Да, разбира се - отвърнах механично.
- Вероятно искаш да знаеш защо ти се обаждам
-Да.
„Затваряй телефона!“
- Не, не ми затваряй. Тъкмо си лафехме със сестричката на мъжа ти.
- Какво си направил? - прошепнах, като се мъчех да прикрия страха и паниката си.
- Слушай ме внимателно, малка извратена курво, дето се ожени за кинтите на оня и си играеш с пишките на хората. Прееба ми живота. Грей ми преебаха живота. И е време да ми се отплатите, да ми дадете дължимото. Тая малка кучка е тук, при мен. И ти, и оня ду-хач, за който се ожени, и цялото му шибано семейство ще платите!
„Господи каква омраза! Неговото семейство? Какво говори, по дяволите?“
- Какво искаш?
- Искам пари. Искам шибаните му пари и ги искам много. Ако нещата се бяха развили по друг начин, това щяха да са мои пари. Така че ти ще ми ги дадеш. Искам пет милиона долара. Днес.
- Джак, аз нямам достъп до такава сума.
- Имаш два часа да ги намериш. Точно два часа. Не казвай на никого, или кучката тука го отнася. Никакви ченгета. Нито дума на мъжа ти. Нито на охраната му. Ще разбера. Ясно?
Опитах се да отговоря, но паниката и страхът бяха залепили гласните ми струни.
- Ясно? - повтори той.
- Да - прошепнах.
- Или ще я убия.
Едва не припаднах.
- Не казвай на никого или ще я убия, а преди да я убия, ще я обезобразя. Имаш два часа.
- Джак, трябва ми повече време. Три часа. А как да съм сигурна, че тя е при теб?
Той затвори. Гледах телефона и ужас беше прекалено слаба дума за това, което изпитвах. Усещах устата си като овъглена след пожар. Пожарът на страха, отвратителният метален вкус на паниката. Мия! Хванал е Мия? Да не би да лъжеше? Мозъкът ми беше напълно парализиран и втечнен от страх, стомахът ми се обърна и усетих силен пристъп на гадене, но поех дълбоко дъх и гаденето премина. Съзнанието ми с бясна скорост прехвърляше възможностите. Да кажа на Крисчън? Да кажа на Тейлър? Да се обадя в полицията? Откъде ще разбере? Дали наистина Мия е при него? Трябваше ми време, време да мисля, но го нямах. Оставаше ми единствената възможност да следвам инструкциите му. Грабнах чантата си и хукнах към вратата.