Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Трябваше да следя по-внимателно датите за инжекциите, но не го направих, и не беше нарочно. Тази бременност е шок и за мен. - Говорех така, че да върна поне някаква форма на цивилизован разговор. - Твърде е възможно инжекцията да не е хванала и по принцип да е била неефективна.
Той ме гледаше мълчаливо.
- А вчера ти наистина прекрачи всички граници - прошепнах и пак усетих как гневът ми кипва. - Бездруго ми се бяха струпали доста неща през последните седмици.
- Ти наистина прецака нещата преди три или четири седмици. Или когато там си забравила за инжекцията.
- Опази боже от перфекционисти като теб.
„О, спри, спри, спри!“
- Добро представление, госпожо Грей. Перфектно дори - прошепна той.
- Е, мога само да се радвам, че въпреки бременността си мога да ви забавлявам.
Той ме погледна с празен поглед и каза:
- Трябва да се изкъпя.
- Осигурила съм ти достатъчно място на сцената.
- Да, превъзходно представление - каза тихо той и пристъпи напред, а аз моментално отстъпих назад.
-Не!
- Мразя, когато не ми позволяваш да те докосвам.
- Каква ирония!
- Не разрешихме проблемите, нали? - каза той и присви очи.
- Не. Единственото решено е, че се изнасям от тази спалня.
Очите му пламнаха.
- Тя не означава нищо за мен.
- Освен в случаите, когато имаш нужда от нея.
- Нямам нужда от нея, а от теб!
- Вчера не се нуждаеше от нея! Тази жена е ужасна, Крисчън!
- Тя не е в живота ми.
- Ще ми се да можех да ти вярвам.
- Мамка му, Ана!
- Остави ме да се облека.
Той въздъхна, прокара ръка през косата си и каза с глух глас:
- Е, до довечера.
И за миг ми се прииска да го прегърна, да го успокоя... Но не го направих. Той се обърна и влезе в банята. Стоях като препарирана, докато той затваряше вратата.
Тръшнах се на леглото. Успях да удържа сълзите, да оживея след виковете, не убих никого, не се поддадох на сексапила му
- и да, определено заслужавах медал, но истината беше, че се чувствах ужасно зле. Не бяхме стигнали доникъде. Бяхме на ръба, бракът ни беше поставен на карта. Защо? Защо не можеше да проумее, че е постъпил като пълен задник, като е отишъл при онази жена? И какво искаше да каже с това, че никога няма да я види отново? Как по дяволите можеш да повярвам в това? Погледнах часовника - осем и половина. По дяволите! Не исках да закъснявам. Поех дълбоко дъх.
- Втори тур завърши с шах, мат и пат, Точице - прошепнах навела глава към корема си. - Татко ти може и да се окаже изгубена кауза, но се надявам да не се стигне дотам. Защо, защо дойде токова рано, Точице? Нещата тъкмо тръгваха на добре. - Устните ми затрепериха, но поех дълбоко дъх и се опитах да овладея всички бушуващи емоции.
- Хайде да вървим и да сритаме няколко задника в офиса -казах й.
Не му казах довиждане. Все още беше под душа, когато излязохме със Сойър. Докато пътувахме, гледах през затъмнените прозорци; цялото ми самообладание ме напусна. Сивото надвиснало небе отразяваше точно настроението ми и нагнетяваше в мен чувството за обреченост, за нещо по-лошо, което предстои. Не бяхме обелили и дума за бебето. Бяха минали по-малко от двайсет и четири часа, откакто разбрах, и все още не бях асимилирала дори факта, че То-чицата съществува. А той бе имал много по-малко време.
- Той не знае дори името ти. - Погалих корема си и избърсах сълзите си.
- Пристигнахме, госпожо Грей - каза Сойър и ме стресна.
- О, благодаря, Сойър.
- Ще изтичам до деликатесния, госпожо. Искате ли да ви донеса нещо?
- Не, благодаря. Не съм гладна.
Хана беше приготвила латето ми. Помирисах го и ми се догади.
- Мо-може ли чай? - казах сконфузено. Знаех си, че има обяснима причина да не харесвам кафе. „Господи, смърди ужасно!“
Влязох в офиса си. Телефонът ми звънна. Беше Кейт.
- Защо Крисчън те търси при мен? - Няма заобикалки, няма добро утро.
- Добро утро, Кейт. Как си?
- Зарежи простотиите, Стийл. Какво става? - Инквизитор Ка-трин Кавана в действие.
- Скарахме се.
- Той те обиди, така ли?
- Да. Но не по начина, по който си представяш.
Нямах нерви да се занимавам с нея сега. Щях да се разплача, а точно в момента бях така горда със себе си, че успях цяла сутрин да удържа фронта.
- Кейт, имам среща. Ще ти се обадя после.
- Добре. И всичко е наред?
-Да.
„НЕ!“
- Ще ти се обадя после, става ли?
- Добре, Ана, както прецениш. Аз съм винаги насреща.
- Знам - прошепнах и запретнах ръкави да се боря със сълзите, провокирани от милите й думи. „Няма да плача. Няма да плача.“
- Рей добре ли е?
- Да - прошепнах.
- О, Ана!
- Недей, не питай.
- Добре, ще говорим после.
-Да.