Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Ето. - Подадох му шофьорската си книжка.
- Госпожо Грей... тук пише Анастейжа Стийл.
„О, мамка му!“
- О... да. Хм.
- Ще трябва да се обадя на съпруга ви.
- О, не, не е необходимо. Все трябва да имам нещо като доказателство, че съм омъжена за господин Грей. - Започнах да ровя в чантата си. Какво можех да имам? Извадих портмонето си и намерих снимка - Крисчън и аз. Онази на леглото в спалнята на „Феър Лейди“. „Не, не мога да му покажа това“. Извадих и черната си карта „Америкън Експрес“.
- Ето.
- Госпожа Анастейжа Грей - прочете той на глас.
- Да. Това ще свърши ли работа?
Той се намръщи и каза:
- Това никак не е редно, госпожо Грей.
- Искате да кажа на съпруга си, че вашата банка е отказала да ми съдейства? - Изправих рамене и го погледнах заканително и надменно, нещо, на което не бих повярвала, че съм способна.
Той спря и ме погледна отново, със съвсем други очи. Явно разбра, че ме е подценил.
- Ще трябва да напишете чек, госпожо Грей.
- Добре. От тази сметка, нали? - Показах му чековата книжка, като стоически се опитвах да прикрия видимо блъскащото в гърдите ми сърце.
- Да. Освен това ще е необходимо да попълните няколко формуляра. Извинете ме за момент.
Кимнах и той стана и излезе от кабинета.
Нямах никаква представа, че всичко това ще се окаже толкова сложно. Отворих непохватно чековата книжка и извадих химикалка от чантата. Не знаех какво да попълня, за да получа парите в брой. С трепереща ръка написах: „Пет милиона долара. 5 000 000 долара“.
„Господи, дано това, което правя, е правилно! Мия, мисли за Мия! Не можеш да кажеш на никого“.
Гнусните заканителни думи на Джак кънтяха в съзнанието ми: „Не казвай на никого или ще я убия, а преди да я убия, ще я обезобразя!“
Господин Уилън се върна. Лицето му беше бяло като платно, гледаше като теле.
- Госпожо Грей, съпругът ви иска да говори с вас - каза и посочи телефона на стъклената маса.
„Какво?! Не!“
- На първа линия е. Просто натиснете копчето. Аз ще изляза.
- Поне изглеждаше сконфузен. Исках да го убия с поглед, но не успях, понеже той бързо се изниза от кабинета.
Какво да кажа на Крисчън? Той щеше да иска да се намеси и щеше да изложи сестра си на още по-голям риск. Ръката ми трепереше неконтролируемо, докато посягах да взема слушалката. Натиснах копчето на първа линия.
- Здрасти - казах. Осъзнавах колко са безплодни усилията ми да говоря спокойно.
- Напускаш ли ме? - Не бяха думи, а агония - бездиханно прошепната агония.
„Какво?!“
- Не! - казах и гласът ми беше огледално отражение на неговия. „О, не, не, не, не бива да мисли така. Заради парите ли? Той си мисли, че го напускам и за това тегля парите?“ И в един много кратък момент на ясно и рационално мислене осъзнах, че единственият начин да го предпазя и да го държа настрани и да спася сестра му е... да излъжа.
- Да - прошепнах. Пареща, непоносима болка премина през тялото ми, горещи сълзи избиха в очите ми.
Той... проплака.
- Ана, аз... - Гласът му бе като на удавник.
„Не!“ Ръката ми инстинктивно затисна устните ми, за да не изпищя цялата си нечовешка болка.
- Крисчън, моля те, недей... - Мъчех се да преглътна сълзите.
- Наистина си тръгваш, така ли?
-Да.
- Но защо парите? Винаги ли е било заради парите? - Измъченият му глас едва достигаше до мен.
„Не!“ И сълзите закапаха по лицето ми.
- Не - прошепнах.
- Пет милиона ще ти стигнат ли?
„О, моля те, не говори така, не прави така!“
-Да.
- А бебето? - Гласът му беше като бездиханно ехо.
„Какво?“ Ръката ми слезе от устата към корема.
- Ще се погрижа за бебето - казах. Моята Малка точица. Нашата Малка точица.
- Това ли искаш наистина?
„Не!“
-Да.
Той пое рязко дъх и каза през зъби:
- Вземи всичко.
- Крисчън - изплаках. - Заради теб е, заради семейството ти. Моля те, недей!
- Всичко вземи, Анастейжа.
- Крисчън... - И почти бях готова да му кажа за Джак, за Мия, за откупа, но наум продължих да го моля: „Вярвай ми! Вярвай ми!“
- Винаги ще те обичам. - Гласът му пресекна. И той затвори.
- Крисчън! Не... И аз те обичам... - И всички глупости, които бяхме направили и си бяхме причинили през последните дни, всичко избледня. Нищо от това нямаше значение. „Обещах никога да не те напусна. И не те напускам. Спасявам сестра ти“. Строполих се на стола и заридах.
На вратата се почука и Уилън влезе, без да поиска разрешение. Въртеше поглед къде ли не, не поглеждаше само към мен. Беше втрещен.
„Ти му се обади, ти, копеле гадно!“
- Съпругът ви се съгласи да ви изплатим пет милиона, госпожо Грей. Това е крайно нередно, но той е един от най-важните ни клиенти... и беше много настоятелен... много настоятелен.