Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
- Нямам голям опит в обсадите, а още по-малък в микенските бойни тактики - отвърна Хеликаон. - Бих приел водачеството на Аргуриос.
- Така да бъде. - Внезапно Приам се разсмя. - Един микенски приятел начело на защитата на моята цитадела? Харесва ми. Когато спечелим, можеш да ме помолиш за всичко и ще го получиш. Е, на твоите заповеди сме, Аргуриос.
Микенецът се завъртя към Диос.
- Ти ще командваш защитата на горните балкони. Вземи тридесет добри стрелци, както и мъжете с най-малко броня. Стените на балкона ще ги пазят от стрели. Врагът ще донесе стълби. Дръжте ги на разстояние колкото можете по-дълго, а после отстъпете към мегарона и ще се оттеглим в горните сгради отзад.
Лицето на принца бе пребледняло и на него се четеше едва удържана ярост.
- Изпълнявай! - отсече Приам.
- Това е лудост - отвърна Диос, - но ще ти се подчини, татко. Както винаги.
С това той се оттегли.
- Нека огледаме бойното поле - каза Аргуриос и тръгна да обикаля мегарона. Приам и Хеликаон го последваха. Микенецът достигна подножието на стълбите. Бяха достатъчно широки да могат на тях да се бият двама войни, застанали рамо до рамо. После погледна към коридора горе и надясно от стълбището.
- Ще разположим стрелци там. Те ще виждат добре мегарона. Трябват ни колкото се може повече стрели. Копия също, ако имаме достатъчно. Какво има отвъд онзи коридор?
- Покоите на царицата - отвърна Приам. - Те са обширни и просторни.
Аргуриос се качи по стълбите, следван от царя и Хеликаон. В стаите горе видя Лаодика, легнала на напоения с кръв диван, и седналата на пода до нея Андромаха. Мислите за защитата изчезнаха от ума му. Той свали шлема си, отиде при принцесата и взе ръката й в своята. Тя отвори очи и се усмихна широко.
- Какво стана? - попита я микенецът.
- Раниха ме - отвърна Лаодика. - Но не се тревожи. Няма ми нищо. - Тя го погали по лицето. - Радвам се, че си тук. Говори ли с татко?
- Още не. Не мога да остана с теб. Имам твърде много за вършене. Ще се върна веднага, щом мога. Сега почивай.
Той целуна дланта й и стана на крака. Едва когато се върна при царя и Хеликаон, видя шока, изписан по лицето на Приам. Аргуриос ги подмина и тръгна към задното стълбище. После се обърна и прекоси множеството стаи.
- Балконите са недостъпни - каза той. - Така че врагът ще е принуден да дойде през мегарона. Мисля, че можем да удържим тракийците на вратите. Микенците вече са друга работа.
- Можем да отстъпим до стълбите - каза Хеликаон.
- Така и ще направим, но моментът трябва да е много внимателно подбран - отвърна Аргуриос и тръгна към коридора над стълбите. - Трябва да ги държим разгневени, да ги принудим да идват срещу ни. Не бива да им даваме време да спрат и да помислят. Сторят ли го, ще осъзнаят, че този коридор е ключът към победата. Веднъж влязат ли в мегарона, достатъчно е да донесат стълбите си и да се качат там. По този начин ще подминат стълбите и ще ни обкръжат.
- И как мислиш да ги държиш разгневени? - настоя да разбере Приам.
- Щом ме видят, ще тръгнат към мен. Аз ще съм тяхна цел и фокус на атаката им. Ще отстъпим към стълбите, а те ще се втурнат след нас. После сърцата им ще се изпълнят с гордост бойна ярост. Ще стоиш ли до мен, Хеликаон?
- Да.
- Добре, защото колкото и да желаят да ме убият, няма човек, когото да мразят повече от теб. Видят ли ни заедно, това ще ги заслепи и няма да могат да мислят трезво. А сега трябва да се върна на стената.
- Само един момент - намеси се Приам. - Как така дъщеря ми те поздравява с целувка?
Аргуриос видя гнева в очите на царя.
- Ти каза, че ако оцелеем тази нощ, ще изпълниш всяко мое желание. Желанието ми е да се оженя за Лаодика. Обичам я. Но наистина ли сега е времето да обсъждаме това?
Приам се отпусна, а после се усмихна студено.
- Ако утре сутрин все още съм цар, ще го обсъдим надълго я нашироко.
Микенецът замълча за момент. После се обърна към Хеликаон.
- Организирай защитниците в мегарона. После гледайте стените. Трябва да отблъснем първата атака и да им нанесем тежки поражения. Това ще смути наемниците. Когато моментът настъпи, ни елате на помощ.
- Можеш да разчиташ на мен - каза Хеликаон.
- Дано преценката ти е добра, Златни.
И с тези думи той тръгна към двойните врати и двора зад тях.
Полидорус се взираше през пролуката между издатините на парапета. Тракийците се събираха в сенките между сградите. Усети как гневът се плъзва по него, но го удържа. Вчера родителите на Касила най-сетне се бяха съгласили на сватбата им - в немалка степен заради намесата на Лаодика. Тя бе посетила дома им, за да поговори с майката на Касила. Освен това занесла дар на бащата - златен бокал, украсен с червени скъпоценни камъни. Тази здрава връзка с благородниците накрая го спечели. Касила бе преизпълнена от щастие, а Полидорус се смяташе за най-щастливия човек на света.