Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Виж, това там е Алиса Бруни! — каза Габриела, показвайки на Алекс. Алиса беше уловена от клещите, след което те я извадиха от енергийното поле. В този момент двама едри аркусианци я поеха, поставяйки я на носилката. Съпротивата ѝ бе яростна, но неефективна. Те положиха ръцете и краката ѝ така, че около китките и глезените ѝ се заключиха автоматични метални окови, привързвайки я към носилката. Тя продължаваше да се мята в отчаян опит да се освободи, но без да ѝ обръщат повече внимание, аркусианците я поставиха на поточната линия и се захванаха със следващата си жертва.
— Ето там, това са те! — Алекс посочи и тогава Габриела ги разпозна. Бяха Силвия, Мегън и Зак. Зак държеше двете момичета за ръце, докато тримата заедно се въртяха в енергийното поле.
— Държали са се за ръце през цялото време! — каза с треперещ глас Габриела. Клещите ги хванаха, скоро щяха да бъдат положени на носилки.
— Знаеш ли какво? Можем да се върнем назад! Имаше едно място, където поточната линия сякаш навлиза в празно помещение. Там можем да ги освободим! — Алекс изговори всичко това много бързо. Двамата разполагаха с по един малък лазерен нож, като част от стандартното оборудване на пилотските си костюми. С помощта на ножовете можеха да разрежат металните окови и да освободят приятелите си. Те забързаха обратно по шахтата, за да стигнат там, преди да е станало късно. Когато се надвесиха през капака, разгледаха по-подробно помещението. Беше съвсем малко и докато пленниците преминаваха през него върху тях се напръскваше препарат имащ остра специфична миризма.
— Изглежда това е камера за дезинфекция! — предположи Алекс.
Всяка носилка се задържаше в камерата за около двадесет секунди, след което преминаваше през тесен отвор в стената, отивайки в неизвестна посока.
— Алекс, няма да можем да измъкнем и тримата! Мисля, че са един след друг и ще имаме време да отрежем оковите най-много на един от тях.
— Да, така е! — съгласи се Алекс и мъчителна мисъл се появи в главата му. Кого да освободят? Най-много от всичко искаше да спаси Силвия, но знаеше, че това не е правилното решение.
— Зак ще ни бъде от най-голяма полза в този момент. Ако искаме да оцелеем и да им помогнем, стратегически най-правилно е да освободим Зак — каза Габриела.
— Знам! — отговори бързо Алекс показвайки, че няма нужда да го убеждават. Сам бе достигнал до този извод. Следващите минути преминаха в напрегнато наблюдение. Те чакаха да се появят тримата им приятели. Под тях преминаваха десетки кадети, мятащи се на носилките. Двамата скочиха от шахтата долу в мига, в който се появи Зак, следван от Мегън и Силвия.
— Тихо, ние сме! — прошепна Алекс, докато се заемаше да реже белезниците на дясната ръка, Габриела пък правеше същото с лявата.
— Но вие как… — носилката беше изминала вече половината път до процепа в стената, когато Алекс и Габриела се преместиха на краката. В последния момент те прерязаха метала и го освободиха. Вече нямаше време за Мегън и Силвия, чиито носилки се движеха точно зад тази на Зак. Алекс успя да целуне Силвия, след което тихо прошепна:
— Ще се върна за теб! Обещавам!
Тя се скри през процепа. Зак успя да хвърли последен отчаян поглед към Мегън, преди тя също да премине от другата страна на стената.
— Бързо да се скрием, преди да са ни видели! — извика Габриела. Те се качиха обратно в шахтата и наместиха капака.
— Хайде! — пришпорваше ги Габриела и те я следваха. Скоро се озоваха отново в широкия колектор, където можеха да се изправят и да си поемат дъх. Зак се хвана за челото, казвайки:
— Не мога да повярвам какво се случи. Вие как успяхте да се измъкнете?
— Взривихме ягуарите си — отговори Габриела. — Идеята беше на Алекс.
— Но как…
— После ще ти обясним, сега имаме по-важни проблеми! — намеси се Алекс.
Зак ги погледна, знаеше много добре защо спасиха точно него. Сега не се намираха зад щурвала на техните изтребители. Разполагаха единствено със себе си, за да се измъкнат и знаеха, че той е най-добрия войник. Очакваха да ги води и да им покаже как да оцелеят. Габриела му подаде карабината си: