Звездни асове

— Станцията се е върнала на първоначалната си позиция! — отбеляза Алекс. Какво мислите, че ще се случи?

— Смятам — започна Габриела, — че основната им база е именно на планетата. Сигурно скоро ще започнат да прехвърлят пленниците долу.

— При всички положения, единственият ни шанс да оцелеем, е ако успеем да се доберем до повърхността на планетата — намеси се Зак. — Там ще имаме много повече възможности да се крием и да организираме нещо. А и флотът няма да остави нещата така. Скоро ще предприемат контраатака и тази космическа станция ще е първата им цел. Ако успеят, в което силно се надявам, ще унищожат станцията, но е хубаво нас да ни няма на борда.

— Дано и останалите да ги няма на борда — отбеляза Алекс.

— През следващите дни ще следим нещата. Надявам се, че ще започнат да ги транспортират на повърхността на планетата. Иначе защо сме тук? Когато това започне, трябва да намерим начин да се промъкнем на някой от транспортните кораби и да избягаме.

Алекс и Габриела се съгласиха с плана на Зак. В крайна сметка друго не им оставаше. През следващия ден се редуваха и всеки стоеше по един час на пост при решетката, която даваше видимост към контейнерите. Нищо необичайно не се случваше. Патрулираха войници, от време на време при контейнерите се появяваха аркусианци, които тримата единодушно определиха като учени. Те бяха облечени по-различно от войниците, без оръжия и тежки брони, а и физически изглеждаха по-слаби. Учените замерваха показателите на контейнерите и от време на време въвеждаха съответните корекции. Алекс с мъка наблюдаваше как понякога, когато някой аркусианец се доближеше до контейнер, човекът вътре го забелязваше и започваше да се мята и бори, опитвайки да се освободи. Еластичните стени обаче не позволяваха на жертвата нито да се измъкне, нито да се самонарани в буйството си. Алекс си помисли за думите на Зак, който изрази благодарност за това, че го бяха спасили от тази зловеща съдба. Но момичето, което обичаше — Силвия, се намираше в момента някъде там. А и не само тя, Мегън, Джери и останалите, които представляваха всичките му приятели от флота бяха в този ужасяващ капан. Когато Габриела дойде да го смени, той отиде в убежището им, където Зак също за първи път изглеждаше тъжен и замислен.