Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Тримата тръгнаха бързо по вентилационната шахта и скоро се озоваха над докинг станцията. От там имаха възможността да наблюдават как контейнерите се товарят на нещо, което по всяка вероятност бе аркусиански транспортен кораб.
— Определено ще ги транспортират на повърхността на планетата! — прошепна Габриела.
— Имам план! Хайде! — каза Зак и те запълзяха обратно по вентилационната шахта.
Петимата аркусиански учени се върнаха в помещението с контейнерите и взеха нови. Докато ходеха, си разменяха по някоя приказка на техния странен гъргорещ език. Явно беше, че не подозираха присъствието на хора на борда на станцията, като се изключат тези, затворени в контейнерите. Когато излязоха, вратата се залости зад гърбовете им. В този момент Зак, Алекс и Габриела отвориха решетката на вентилационната шахта и се спуснаха в помещението. Знаеха, че разполагат само с около минута и половина, докато петимата аркусианци се върнат. На големите колички под всеки контейнер имаше множество маркучи, кабели и апарати с животоподдържаща функция. Те пречистваха разтвора, в който се намираха пленниците, обогатяваха го с кислород и хранителни вещества, така че човешкият организъм да може да оцелее. Именно там тримата решиха да намерят укритие. Алекс и Габриела бързо се набутаха всеки под един от контейнерите, провирайки се сред кабелите и маркучите. Зак обаче изпита сериозни затруднения, тъй като беше най-едър. Вече намиращ се сред гората от кабели, Алекс го наблюдаваше с нарастваща тревожност. Зак първо мушна карабината сред кабелите, след което се опита сам да влезе. Отначало се пробва с главата напред, но раменете му бяха прекалено широки. Алекс се усмихна и едвам се сдържа да не се засмее. Положението беше на живот и смърт и въпреки това опитите на Зак изглеждаха комични.
— Опитай да влезеш първо с краката, Зак! — чу се гласът на Габриела. Той я послуша и влезе с краката напред. Успя лесно да се провре до кръста, но торсът му остана да стърчи. Алекс разбра, че приятелят му няма да се справи, за това рискува и излезе от прикритието си. Хвана Зак за раменете и с големи усилия му помогна да се натика сред кабелите и маркучите.
— Побързай, Алекс! — извика Габриела. Чу се пневматичният звук от отварящите се механизми. В момента, в който Зак беше напълно прикрит, Алекс се втурна към своя контейнер и бързо се скри сред апаратурата отдолу. „Беше на косъм“, помисли си той, без да смее да помръдне. Дори едвам дишаше, дотолкова се страхуваше, че всяко негово действие ще издаде присъствието му. Чуха се гъргорещите звуци от разговора на аркусианците. Алекс видя краката на единия от тях да минават точно пред очите му, сетне усети как количката започва да се движи, бутана от аркусианеца. Напуснаха помещението и започнаха да се придвижват по коридор. През мрежата от кабели и маркучи се виждаха краката и на други аркусианци. Някои бяха обути в бронирани ботуши, по което се познаваше, че са войници. В сравнение с коридорите на „Перперикон“ и „Мадара“, този тук беше слабо осветен, с мрачен метален интериор. Нямаше никаква украса или естетическа мисъл при създаването му. Метални трегери и колони държаха носещата конструкция, подът представляваше метална решетка, стените имаха груби метални плоскости без декоративна боя, а само безцветно противо-корозионно покритие. Осветлението беше точно толкова, колкото е необходимо, за да се вижда, но нито един диод повече. Скоро се озоваха на докинг-станцията. Чуваха се звуци от двигателите на кораб, който тъкмо кацаше или пък се готвеше да излети. Шумът беше много по-силен, отколкото този на докинг-станциите на „Перперикон“ или „Оазисът“. Алекс усети как наклонът се променя и количката започва да се изкачва по нещо като рампа. След малко движението спря. Стъпките се отдалечиха, чу се нов звук от затваряне на пневматичен механизъм, след което настъпи тишина. Алекс знаеше, че се намират в търбуха на транспортен кораб. Никой от тримата не смееше да проговори — не бяха сигурни, че са сами.
— Момчета, добре ли сте? — Габриела първа се осмели да наруши тишината, прошепвайки тези думи след около половин минута.