Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Мисля, че ти по-добре ще си служиш с нея.
— Благодаря! — отвърна Зак и я прехвърли през рамо. — Като се има предвид сложната ситуация мисля, че трябва да следваме основните принципи на оцеляването.
Алекс знаеше, че оцеляването беше сред любимите дисциплини на Зак. Изискваше се физическа издръжливост, но и находчивост.
— Първо трябва да си осигурим източник на вода, след това ни трябва сигурно убежище и храна. Но водата е приоритет. Ако скоро не си намерим, ще се обезводним и няма да сме ефективни.
— Намираме се в космически кораб! Не може да няма водопровод, трябва да го открием! — предложи Габриела.
— И аз не се сещам за друг източник на вода… — съгласи се Алекс.
— Прави сте. Аз обаче знам как лесно да го намерим — Алекс и Габриела погледнаха Зак с очакващи погледи. — На старфона си имам инсталирано приложение, което го превръща в детектор за вода. Може да засече водоизточник до десет километра и да ви насочи към него.
— Супер! — извика Алекс.
Зак включи приложението и то веднага установи посоката, в която трябва да се движат, подобно на компас. Лазейки на четири крака, те започнаха да пълзят по металните шахти. Следването на посоката, която водният детектор показваше, не беше лесна задача, защото се придвижваха в лабиринт от шахти, който невинаги ги отвеждаше в желаната от тях посока.
— Стоп! — извика внезапно Зак правейки знак да спрат. Намираше се над една от многото решетки с изглед към помещението под тях. Те се приближиха, за да видят. На пръв поглед помещението приличаше на обикновен склад, пълен с подредени до стените кашони. В момента, в който се надвесиха над решетката обаче, Алекс и Габриела разбраха какво е привлякло вниманието на Зак. От долу се носеше характерна миризма, подобна на тази на разтворимите храни.
— Търсим вода, но май първо открихме храната. Хайде да проверим! — каза Зак, докато внимателно отместваше решетката. Тримата скочиха долу. Беше приятно разнообразие отново да стоят изправени на краката си. Зак бързо взе един от кашоните и го отвори. Вътре имаше вакуумирани протеинови парчета. Приличаха на месо, но по вида им се познаваше, че са изкуствено синтезирани.
— Доста са гадни на вкус, но ще свършат работа — каза Зак, след като отхапа. Той подаде протеиновото парче на Алекс и Габриела, за да го опитат.
— Не можем да очакваме аркусианците да имат същия вкус като нас — коментира Габриела, докато дъвчеше с отвращение.
— Ще запаметя това местоположение на старфона си, за да можем да го открием по-късно, когато ни трябва — каза Зак, докато цъкаше нещо на мобилното устройство. — А сега трябва да се върнем към най-важната си задача, да открием вода!
Тримата се покатериха обратно във вентилационната шахта. Зак и Алекс внимателно наместиха решетката, след което продължиха да следват стрелката на водния детектор. Скоро за тяхно облекчение стигнаха до място, където шахтата се свързваше с по-голям тунел, по протежение, на който имаше множество снопове от кабели, а също и тръби. Стъпвайки в тунела, тримата отново можеха да ходят изправени.
— Вижте, това трябва да е водата! — каза Алекс, сочейки тръба с диаметър около тридесет сантиметра. Тръбата беше студена и по нея се бе образувал конденз от ситни капчици.
— Чудесно, а сега трябва да намерим разклонение или кран, откъдето да можем да източваме вода, когато ни е нужна! — предложи Зак и тримата тръгнаха напред. Те вървяха дълго покрай тръбата, без да открият подходящо място. Алекс се чувстваше изключително изтощен и с пресъхнало гърло. Забеляза, че и Габриела също има крайно уморен вид и едвам движи краката си. Единствено Зак крачеше бодро, сякаш се разхожда по някоя алея на „Оазисът“ след лекция. Алекс се замисли колко беше прав Зак, да започнат да търсят първо вода. Намираха се на предела на силите си и ако първоначално бяха изгубили време и енергия, за да опитват нещо друго, сега щяха да са твърде уморени и дехидратирани, за да намерят източник на вода.
— Може би това ще стане! — каза бодро Зак. Тръбата се разклоняваше и от нея излизаше мека връзка, отиваща някъде през дупка в стената. Преди меката връзка имаше спирателен кран. Зак завъртя крана, прекъсвайки достъпа на вода към връзката, след което се зае да я разглобява. Трябваше да отвие голям пръстен, за да може да извади меката връзка. Нямаха никакви инструменти, на Алекс му се виждаше абсурдно да се отвие с голи ръце.