Звездни асове

— „Огнен орел“ до „Златна стрела“, прихванах бандитите!

— Огън! — отговори Габриела. Алекс натисна копчето за освобождаване на снарядите, намиращо се на щурвала, усещайки как корпусът се разтриса от едновременното изстрелване на шестте самонасочващи се ракети. За миг не виждаше нищо, защото пространството пред него бе изпълнено с гъст сив пушек. Скоро обаче димът изчезна и той видя пред себе си шест бели дири, които прорязваха с голяма скорост безпределната небесна шир. Шест други следи се движеха успоредно на тях, идващи от мястото, където Габриела ги бе изстреляла. Тази гледка трая само няколко секунди, след което ракетите се разделиха и всяка тръгна да преследва собствената си цел. Някои успяха да поразят мишените си, но други бяха избегнати от аркусианските пилоти.

— Имам три потвърдени попадения! — оповести Габриела по радиостанцията. В този момент на дисплея се появиха и резултатите от стрелбата на Алекс.

— Същата работа и при мен! Петдесет процента успеваемост, пак е добре като за първи път!

Двамата се засмяха. Сега обаче, ако искаха да се включат в боя, трябваше да се приближат още повече и да използват плазмените си оръдия в директен сблъсък с аркусианските пилоти. Алекс хвана още по-здраво щурвала, навлизайки в горещата зона, където стотици аркусиански изтребители се преследваха със също толкова много ягуари. Повечето флотски машини се числяха към ескадрилите на трите кръстосвача: „Мадара“, „Перперикон“ и „Хелзинг“. Алекс ясно различаваше цветните маркировки. Съвсем малка част принадлежаха на планетарната защита на Хепсия, която пое първоначалния удар, и повечето от тях бяха унищожени още на пистите.

— По-добре да не се разделяме! — извика Габриела. Двамата летяха плътно, крило до крило. Те заедно си избраха цел и се впуснаха в преследване на един аркусиански изтребител. Той правеше ловки маневри, с цел да се изплъзне, но не успяваше да ги изненада. Те съумяваха да го следват, като от време на време стреляха с плазмените си оръдия, когато им се отдаваше сгодна възможност да го вземат на мушка. Бляскащите плазмени снаряди летяха напред и Алекс ги виждаше през прицелното стъкло като ярки светещи дири, оставяни в пространството. В редки моменти двамата с Габриела заставаха точно зад аркусианския изтребител и тогава техните плазмени снаряди попадаха в целта. Искри, пушек и парчета метал се отделяха от целта далеч пред тях. Аркусианският кораб изглежда беше изключително издръжлив и продължаваше полета си, без да забавя ход. За разлика от състезанието, в което участваха вчера, в реалната битка бяха нужни повече от три попадения, за да свалят противника си. Те продължаваха бясното преследване за момент, забравили всичко друго, случващо се наоколо. Не забелязваха стотиците летящи обекти около себе си, нито гигантската аркусианска структура, висяща във въздуха и хвърляща сянката си върху повърхността на планетата. След поредната серия от попадения, диря гъст сив пушек започна да се извива, идвайки от задната част на вражеския изтребител. Противникът забави ход, но не спираше с маневрите си, стремейки се да се измъкне. Алекс и Габриела продължиха да стрелят, целта им ставаше все по-бавна, а попаденията им по-многобройни. След още няколко точни изстрела, аркусианският изтребител започна да изпуска пламъци, завъртя се неконтролируемо и накрая избухна в масивна яркооранжева експлозия. Хиляди парчета се разхвърчаха от огненото кълбо, а основният горящ корпус на кораба рязко намали скоростта си. Алекс и Габриела трябваше светкавично да се отклонят, за да избегнат сблъсък с летящите срещу тях отломки. За момент се оказаха разделени. Преди да успеят да се съберат отново, Алекс усети как аркусиански изтребител прелита точно зад опашката му, готов да го атакува. Габриела изпадна в същата ситуация, подгонена от друг вражески ас. Двамата сега се оказаха в ролята на преследваните, като за първи път трябваше да приложат уменията си не в учение или състезание, а за да се измъкнат от истински вражески огън. В този момент Алекс оцени още веднъж факта, че пилотира Ягуар 7. Машината беше много по-бърза и маневрена от учебните хигруси, двата двигателя винаги доставяха необходимата мощ, за да може да завърши маневрите си с нужната скорост. Акусианският боен кораб, както и асът, който го пилотираше, обаче, също не отстъпваха, съумявайки да следват неотклонно траекторията на Алекс. Двата кораба се гонеха в пространството, което беше пресичано от гъсти, компактни облаци дим — временни следи от унищожените изтребители. В един момент асът застана точно на шест часа спрямо Алекс и откри огън с плазменото си оръдие. Ягуарът се разтресе, чу се металния трясък от съприкосновението на плазмените снаряди с корпуса на кораба. Алекс видя, че на дясното му крило се е образувала дупка с размерите на яйце, от която още излизаше дим. Бордовият компютър излезе с незабавен доклад на щетите, от който ставаше ясно, че нищо важно не е засегнато при тази серия от точни попадения. В кабината обаче замириса на дим. „Миризмата на битката“ — помисли си Алекс, докато издигаше вертикално изтребителя си при голямо „G“ пренатоварване. Беше изцяло съсредоточен в пилотирането, като само за секунди в съзнанието му се прокрадваха мисли за димящото общежитие, където се намираше Силвия, както и останалите му приятели, Зак, Мегън, Джери. Тревожеше се и за Габриела, която в този момент се бореше за живота си някъде наоколо. Можеше да си позволи да задържа тези мисли съвсем за кратко, тъй като се налагаше да решава каква да бъде следващата му маневра и как да противодейства на противника си. След още две минути бясно преследване реши, че е подходящо да приложи маневрата, която му донесе успех при битката срещу Стийв. Рязко намали скоростта, издигайки едновременно кораба — нещо, на което ягуарът реагира много по-ефективно от учебния Хигрус. Аркусианският изтребител мина под него, озовавайки се точно на мушката на Алекс, който веднага откри огън. Няколко плазмени снаряда попаднаха в целта, но това не беше достатъчно, за да свали аркусианеца, който бързо предприе избягващи маневри. Алекс започна да го преследва. Щурвалът вибрираше в ръцете му всеки път, когато натиснеше спусъка и двете плазмени оръдия започваха да стрелят. Святкащите следи от плазмените снаряди летяха към целта. Единият двигател на аркусианския кораб се взриви, карайки го да се завърти, изписвайки спирала във въздуха. Алекс се отдръпна от траекторията на горящия изтребител, който пое право към повърхността на планетата. Докато наблюдаваше малката експлозия си помисли, че това бе първият му самостоятелно свален вражески кораб!