Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Знаете ли, случаят Алисън Картър беше решаващ за мен. Бях постъпил в полицията, защото вярвах в идеята, че трябва да има правосъдие. Но както се бяха заплели нещата около този случай, започнах да губя вяра, че системата е годна да осигури правосъдие. Мисля, че тогава се преборихме за правосъдие, но работата беше на косъм. Толкова лесно всичко можеше да се развие по друг начин, и тогава не бихме имали пред себе си никакъв резултат от многомесечната си работа — и възмездие за погубения живот на едно момиче. Стигнах до извода, че не може да се разчита на полицията да осигури този краен резултат, който би трябвало да бъде единственото основание за съществуванието й — и че в такъв случай няма особен смисъл да продължавам да бъда част от нея.
Той поклати глава и се засмя тихо и иронично, докато наливаше чая.
— Като ме чуе човек какви бисери сипя — започнал съм да говоря като проповедник. Джордж Бенет не би ме познал. Обичах компаниите, знаете ли. Обичах да си пийна по някоя бира, да пуша, да се шегувам. И не се преструвах. Имал съм винаги тази склонност, но я развивах допълнително, за да подхожда на професията ми, предполагам.
Но също така винаги съм бил и склонен към размисъл. А около изчезването на Алисън Картър въображението ми се развинти съвсем. Непрекъснато си представях различни сценарии, всеки следващ по-ужасен от предишния. Докато работех, можех да ги пропъждам от мислите си, но когато бях в почивка, тези кошмари в будно състояние ме тормозеха постоянно. Започнах и да пия доста — само така можех да спя нощем.
Често съм благодарил на Бога, че Джордж Бенет така се беше вкопчил в този случай. Това означаваше, че винаги имаше много работа за вършене, да се проверяват досиета, да се разпитват потенциални свидетели — дори когато се предполагаше, че този случай е минал на заден план. Без някога да сме си разпределяли формално ролите, в това следствие аз се превърнах в нещо като пътуващ изпълнител на неговите идеи. Това ме караше да се чувствам полезен. Но Господи, колко трудно беше да влезеш под кожата на тези хора от Скардейл!
Помните ли, имаше през седемдесетте години един филм, „Сламеният човек“? Едуард Уудуърд играеше ролята на ченге, което отива на тайнствен шотландски остров, за да разследва изчезването на едно момиче, и се забърква в езическите ритуали на местните жители. Е, точно така се чувствах и аз в Скардейл през 1963-а, само дето можехме в края на работния ден да се върнем у дома, към нормалния живот. И, разбира се, никой не се опита да принесе в жертва мен или Джордж — засмя се той смутено, като че ли преценяваше, че думите му не са подходящи за трезвомислещ бивш полицай.
— Освен това, разбира се, ние разгадахме загадката — нещо, с което Едуард Уудуърд не успя да се справи. — Той наля мляко в чая си и отпи.
— Ан каза, че никой от съседите ви тук не знае, че сте бивш полицай — отбеляза Катрин.
— Това не е, защото се срамувам от някогашната си професия — каза той притеснено и стана, за да смени диска. Отново се разнесоха приглушените звуци на саксофон, но този път Катрин не можа да разпознае това, което слушаха. Тя замълча, очаквайки Томи да продължи прекъснатия разказ, когато пожелае.
Той се облегна на стола си.
— Просто хората винаги предполагат определени неща, когато разберат, че си бивш полицай. Това исках да избегна. Исках да започна на чисто. Мислех, че може би, ако обърна гръб на миналото си, Алисън Картър ще ме остави на спокойствие. — Устата му се изкриви в усмивка, която повече приличаше на гримаса. — Но не стана така. Нали? Ето ни тук двамата, и пак говорим за тази история.
Снощи прехвърлях спомените си, подреждах мислите си. Оказа се, че помня всичко така ясно, като че ли току-що се е случило — допълни Клъф. — Напълно съм подготвен за интервюто. Питайте.
Оказа се, че Томи Клъф е бил липсващият елемент в разказа на Катрин. Забележителната му проницателност попълваше пролуките в нейното схващане на случая, превръщайки калейдоскопната смесица от разпокъсани впечатления в разбираема картина. Той успя да й създаде представа за Джордж Бенет не само като полицай, но и като човек, благодарение на него Катрин си изясни много неразбираеми досега неща. Най-сетне можа да види причините за необяснимата според нея липса на сътрудничество между полицията и жителите на селото. Сега вече виждаше по-ясно и цялостния вид на своя разказ.