По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
— Свали оръжието или ще атакуваме! — извика Тристрам.
— Вие да атакувате? С мотиките ли? Ще бъдете избити — презрително отвърна Шеерман.
— Ще ни избиете и с експеримента ви ще бъде свършено!
Шеерман се поколеба и погледът му се стрелна към тълпата парцаливи близнаци.
— Тези хора — Пендъргаст посочи нацистките началници, — тези хора са вашият истински враг. Те разделят брат от брата, сестра от сестрата. Те са превърнали всички ви в опитни зайчета. Но не и самите себе си. Те не участват в експеримента. И те остават начело. Защо?
Пистолетът на оберфюрера трепереше леко в ръката му. Кипналата тълпа пристъпи към него.
— Стреляй и ще умреш! — извика глас, последван от друг.
— Върни се в строя, войнико! — презрително нареди Шеерман.
Войникът не помръдна.
— Изпълнявай, или ще бъдеш наказан! — изрева Шеерман и насочи пистолета от главата на Пендъргаст към войника.
— Свали оръжието — бавно каза войникът. — Или ще избием всички ви.
Лицето на командира побеля и след малко той отпусна ръка.
— Назад.
Оберфюрерът предпазливо отстъпи крачка назад. После още една. Внезапно ръката му отново се вдигна и той стреля в гърдите на войника и изрева на нацистките офицери:
— Атакувайте слабите близнаци! Огън! Унищожете ги!
Близнаците и от двете страни нададоха яростен рев. За един изпълнен с ужас момент всички замръзнаха. А след това сякаш се отприщи бент. Безредната тълпа близнаци се втурна към нацистите с вдигнати селскостопански инструменти.
Шеерман отстъпи, като стреляше в множеството, но тълпата дефектни се хвърли с рев върху него. Изтрещяха изстрели от войниците и командирите им и в следващия миг схватката стана ръкопашна, нацистките офицери стреляха безразборно от упор и сееха смърт около себе си. Настъпи пълен хаос, още изстрели отекнаха над полето, войниците се бореха с дрипавите дефектни, трещяха автоматични откоси, лопати и коси посрещаха със звън карабини, писъците на ранените се надигаха от облака прах и кръв.
— Братя и сестри! — извиси се гласът на Тристрам. — Не убивайте собствената си плът и кръв!
Нещо се случваше. Мнозина от Бригадата на близнаците нарушаваха строя, преминаваха на другата страна, някои захвърляха оръжия и прегръщаха братята и сестрите си, други се обръщаха срещу офицерите. Но една малка група близнаци остана с нацистите и продължаваше да ги защитава яростно.
В настъпилия хаос постепенно се оформиха две страни. Малката група верни войници и нацистките им офицери бяха принудени да отстъпят бавно, като през цялото време стреляха и нанасяха огромни поражения. Останалите от Бригадата на близнаците, които бяха застанали на страната на дефектните, предприеха по-организирана атака и сложиха край на клането. Нацистите потърсиха убежище в царевицата. Сражението продължи в нивите и скоро избухна пожар, пламъците плъзнаха по сухите стъбла и плътният дим покри всичко, създавайки още по-голяма суматоха.
Пендъргаст взе пистолета на един мъртъв войник и тръгна към мястото на най-свирепата битка, като си пробиваше път през изпочупените стъбла и гъстия дим. Търсеше Тристрам. Чуваше гласа на момчето — Тристрам викаше, призоваваше, окуражаваше другарите си да продължат напред — и беше потресен до дъното на душата си, когато си даде сметка колко е подценявал сина си.
Заобиколи бързо нацистките офицери и групата верни войници, които отстъпваха към езерото, излезе им в гръб, приклекна и ги зачака да приближат. Когато се появиха, вдигна пистолета, прицели се в оберфюрера, който се намираше най-отзад, както и беше очаквал, и го свали с един-единствен куршум. Моментално се озова под силен обстрел, автоматичните откоси посякоха царевицата около него. Загубата на командира обаче деморализира отстъпващата група и след момент на паника и объркване войниците си плюха на петите и побягнаха към езерото, преследвани от останалите.
Пендъргаст продължи на изток през царевицата към гората. Мина през храсталаците, изкачи се на билото на кратера и спря да се огледа. Отстъпващите войници бяха дошли с лодки и от мястото си Пендъргаст видя какво става — една част от тях беше залегнала и даваше отпор, докато останалите се качваха в лодките и повреждаха останалите, за да не могат да ги преследват. Последва още един свиреп сблъсък, когато авангардът на разбунтувалите се начело с Тристрам стигна брега. Нацистите и шепата им последователи обаче успяха да потеглят и бързо се отдалечиха навътре в езерото, като оставиха след себе си няколко разбити и горящи катера.