По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
Това осъзнаване, този внезапен поврат, неочакван и ужасен, го зашемети.
Тълпата продължаваше да пристъпва към строените войници, вече не така нерешително. Дефектните викаха и разтърсваха грубите си инструменти. Албан усещаше горещината на яростта им.
Сега. Той натисна спусъка и стреля по Пендъргаст.
Но баща му го беше очаквал. Неизвестно как се беше задействал преди Албан да стреля, беше се метнал мълниеносно настрани, невероятно бързо и неочаквано — как го беше направил? — и избегна куршума. Албан стреля отново, но този път изстрелът му отиде на вятъра заради дъжда от камъни от тълпата, който се изсипа върху него и го принуди да вдигне ръце, за да се защити.
Пендъргаст беше отскочил настрани и сега се хвърли към него. Албан избегна нападението с пирует, баща му едва успя да го закачи отстрани. Албан стреля отново, но бе невъзможно да се прицели от валящите камъни и беше принуден да отстъпи назад, да се обърне и да приклекне, закрил главата си с ръце. Чу как Шеерман крещи на войниците да стрелят над главите им. Лейтенантите повториха заповедта и последва оглушителен, подобен на гръмотевица залп, после още един.
Стрелбата за момент спря стремглавата атака на дефектните и те замръзнаха в объркано множество. Албан се огледа и откри баща си, вече отново на крака, да стои до близнака му Четирийсет и седем, начело на тълпата. Отново вдигна пистолета. Но докато го правеше, видя как колелото се завърта неумолимо, как изкривените пътища на времето се изправят… и отстъпи назад, ужасен от откровението. Пендъргаст се взираше в него с ужасните си очи. Беше безсмислено — всяко разклонение, всяка нишка на времето водеше до задънена улица, до пълно поражение накрая.
Изведнъж Албан се обърна и побягна през редицата войници, които се разделиха, за да му направят път — знаеше, че ще го направят. Трябваше да стигне до езерото, да намери лодка, да се върне в крепостта при Фишер.
И да го предупреди какво ще се случи.
82
Пендъргаст гледаше как Албан бяга. Разбираше защо. Собствената му дарба му бе позволила да види достатъчно напред в бъдещето и на практика да го победи. Генетично подсилената му възможност да вижда в бъдещето, за да извършва така успешно убийствата в хотела, да се измъкне с такава лекота от преследването, да отвлече брат си от Ривърсайд Драйв, да оцелее и да победи в почти всеки мислим сблъсък — същият този дар сега се беше обърнал срещу него. Познаването на бъдещето, дори десетина-петнайсет секунди напред, се оказваше двуостър меч с ужасно коварно острие.
Междувременно безизходното положение продължаваше. Напрежението достигаше точката на пречупване; дефектните се бяха събрали от едната страна, яростни, неорганизирани, беснеещи, а срещу тях беше Бригадата на близнаците, подредена в стройни редици, мълчалива, но дълбоко потресена. А между тях се намираше малката група нацистки офицери, които тепърва осъзнаваха дилемата си, докато двете групи близнаци, всяка от по стотина човека, стояха една срещу друга.
— Подчинявайте се! — изрева Шеерман на дефектните. — Връщайте се в лагера! — Посочи Пендъргаст.
— Арестувайте този човек!
Стоящият начело на тълпата Тристрам извика:
— Докоснете ли баща ми, ще атакуваме!
Думите му бяха последвани от утвърдително мърморене. Оберфюрерът се поколеба. Пендъргаст чакаше. И тогава разбра, че моментът е настъпил.
Най-неочаквано той пристъпи към строените войници и сграбчи един за яката на униформата, както учител хваща буйно момче.
— Спрете го! — изпищя Шеерман и извади пистолета си, но патовата ситуация сякаш го беше парализирала. Явно беше изненадан от внезапното и неочаквано бягство на Албан. Пендъргаст не му обърна внимание и помъкна изумения пасивен войник през пространството между двете групи, като с другата си ръка сграбчи един от дефектните — близнака на войника — за парцаливата риза, дръпна го от тълпата и постави двамата един до друг.
— Запознай се с брат си! — извика той на войника. — Със собствения си брат! — Обърна се към групите близнаци, изправени една срещу друга. — А сега всички намерете своя брат или сестра! Собствената си плът и кръв!
И Пендъргаст видя как въпреки нежеланието им погледите на близнаците се спират върху двойниците им от другата страна. Надигна се неспокойно мърморене и стегнатите редици на войниците започнаха да се развалят, да се отпускат.
— Достатъчно — каза Шеерман и вдигна пистолета си към Пендъргаст.