По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
Логиката казваше на Фишер, че Пендъргаст не може да се сравнява със сина си — сина, който носеше всички най-добри гени на баща си, при това подсилени, без да е обременен с некачествените. И който беше обучаван от самото си раждане точно за такова предизвикателство.
— Ама че представление — каза той. — Дори римляните с техния Колизей биха ни завидели.
— Да, оберстгрупенфюрер.
Но онова досадно чувство, онази сянка на съмнение упорито отказваше да се махне и само се засили с проточването на двубоя във водата. Накрая Фишер заговори отново:
— Сигурен съм, че ако стигне брега, Пендъргаст ще се насочи към лагера на дефектните. Албан ще го преследва, разбира се, но за да избегнем евентуални проблеми, искам да мобилизирате група от редовните ни войници и Бригадата на близнаците, така и така са загрели. Прехвърлете ги през езерото. Искам да действат като подкрепление на Албан. За всеки случай. Просто застраховка, нали разбирате. — Опита се думите му да прозвучат небрежно.
— Веднага, оберстгрупенфюрер.
— Действайте.
Оберфюрер Шеерман отдаде отсечено чест и излезе. Фишер отново се обърна към прозореца и загледа малката драма в езерото. Сега Албан стоеше в лодката и стреляше — но не улучваше. Вярно, позицията беше крайно неудобна, лодката непрекъснато се клатушкаше под краката му и не му позволяваше да се прицели добре, а и слънцето светеше в очите му.
И все пак…
80
Пендъргаст се промъкваше през гората, като много добре си даваше сметка, че Албан го преследва, макар че не чуваше зад себе си нито звук. И че несъмнено скоро ще го настигне.
Докато бързаше напред, се замисли за откровението си. Смяташе, че вече разбира необичайната способност на Албан. Самият той, както и другите хора, също я притежаваха — но в закърняла, слаба форма. У Албан тя бе много подсилена. Трябваше да внимава как ще използва това откритие; трябваше да изчака, да не позволява на Албан да разбере, че е наясно със специалното му преимущество — не можеше да си позволи да прибегне до изненадата в неподходящ момент.
Стигна до пътека, водеща към лагера на дефектните, и затича по нея с всички сили. Пътеката се изкачваше на зигзаг и след няколкостотин метра Пендъргаст прехвърли възвишението, което обкръжаваше полетата и лагера. Продължи направо от другата страна, без да престава да тича и без да следва завоите, като се спускаше презглава по стръмния склон.
Изскочи от гъсталаците покрай обработваемата земя. Нивата с висока царевица му предлагаше известно прикритие и той се хвърли към нея; редовете минаваха под прав ъгъл на посоката, в която се движеше. Пендъргаст продължи напред през високите стъбла, като намали съвсем леко скоростта. Но вече чуваше преследвача си — шумоленето зад него приближаваше все повече и повече.
Пендъргаст зави под прав ъгъл и се затича по един от редовете; после бързо смени тактиката и се хвърли през редовете, като се движеше на зигзаг от един на друг. Напразно — нямаше начин да се откъсне от Албан, нито можеше да му устрои засада. Албан беше въоръжен; Пендъргаст не. Това нямаше да приключи добре.
Изскочи от другия край на нивата. Без да спира да тича, пресече нива с памук, но тук ниските растения не му осигуряваха никакво прикритие. Чуваше как Албан тича задъхан зад него. Преследването вече се беше превърнало в състезание по спринт — и Пендъргаст щеше да го изгуби.
Още докато осъзнаваше, че няма да стигне до входа на подземния лагер, забеляза така наречените дефекти, които се стичаха объркани от далечните ниви, облечени в дрипи, с измачкани сламени шапки на главите и инструменти на рамо. Бяха странна, мълчалива, безредна тълпа. Онези отпред спряха и зяпнаха изумено, загледани в гонитбата. Пендъргаст потърси сред тях Тристрам, но не успя да го види.
В същото време за своя изненада чу пеене — при това не друго, а военен марш. Погледна надясно и видя как откъм доковете към работниците се стичат десетки войници — близнаците. Бяха стотина, тоест колкото дефектните — мъже и жени, момичета и момчета, на възраст от четиринайсет-петнайсет до около четирийсет, облечени в прости сиви екипи и водени от неколцина офицери със спретнати нацистки униформи. Бяха въоръжени и докато приближаваха, плавно влязоха в строй и извисиха гласове:
Es zittern die morschen Knochen
Der Welt vor dem groβer Krieg.
Това беше, осъзна Пендъргаст. Не можеше да надбяга сина си. Спря и се обърна към него.