По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
Пендъргаст различи малки фигури в униформи, лабораторни престилки или комбинезони да тичат като мравки от разбунен мравуняк към езерото, за да се хвърлят във водата или да се изсипят в лодките. Няколко други фигури с подпалени дрехи, подобни на човешки запалителни бомби, полетяха във въздуха сред изригналата скала, лава и огън.
Докато Пендъргаст гледаше, без да е в състояние да откъсне очи от сцената, серия мощни експлозии разтърси целия остров и го озари с грозни червени и жълти светлини. Крепостта се разцепи на две и взривовете превърнаха нощта в ужасен ден. Ударните вълни достигаха Пендъргаст със закъснение, една след друга, блъскаха го назад, избутваха лодката по кипналата повърхност на езерото. Последва една монументална експлозия, която погълна горната половина на острова в огромен фонтан от скали, лава и дим. Последва втора, още по-мощна, толкова дълбока и приглушена, че сякаш раздвижи самите планини. Но това всъщност не беше експлозия — а имплозия; Пендъргаст видя как разцепените останки от крепостта започват да се срутват върху себе си — отначало бавно, после все по-бързо и по-бързо, докато огромната стара постройка не се разпадна с неземен грохот. Пендъргаст гледаше как езици лава се стрелкат от зейналата паст, оставят огнени следи и падат обратно в езерото като бомби, за да изчезнат със съскане и пукот към дъното.
Отново даде пълна газ и се насочи към брега.
И тогава — с последен, съкрушителен тътен, който сякаш разтърси земята до центъра й, целият остров избухна и запрати с неимоверна сила на стотици метри във въздуха парчета скала колкото къщи и обработени каменни блокове. Отломките описваха дъги в нощното небе и някои от тях паднаха чак в Нова Годои и подпалиха гората наоколо. Беше истински унищожителен дъжд от огън и камък.
84
Пендъргаст спря катера до един кей, скочи и се затича. Неколцина от Бригадата на близнаците охраняваха пристанището и се взираха в окончателното унищожение на острова. Хаосът от последната ужасна експлозия вече отшумяваше и на трептящата светлина на изригванията Пендъргаст видя, че няколко съда с различни размери са успели да избегнат унищожението и се движат към града. Един малък бърз катер приближи кея на максимална скорост. В него имаше учени или техници в лабораторни престилки. Катерът се блъсна в каменния кей и хората наскачаха на сушата. Бяха с изцъклени очи, зашеметени, неколцина с опърлени коси и вежди, целите в сажди, кашляха и се давеха. Тръгнаха към градчето, без да кажат нито дума. Бригадата на близнаците ги гледаше, но не ги спря. Вместо това насочиха оръжията си към втората лодка, в която имаше няколко души с нацистки униформи.
Щом лодката приближи кея, бригадата зае позиции и откри огън. Отначало нацистите също отвръщаха със спорадични изстрели, но престрелката свърши почти веднага. Нацистите хвърлиха оръжията си и слязоха на кея с вдигнати ръце. Отделение близнаци ги отведе под стража.
Пендъргаст погледна към езерото, чиято черна повърхност сега бе огнено отражение на острова, превърнал се в зейнал, бълващ лава конус. Само отделни останки от крепостта продължаваха да се издигат по краищата му. Малък катер се носеше по водата, приближавайки кея под ъгъл, колкото се може по-настрани от трептящата светлина на пламъците. Пендъргаст се вгледа по-внимателно. Вътре имаше само един човек, застанал на кърмата, с ръка върху кормилото. Беше висок, як, с гъста бяла коса, която сякаш сияеше в огнените отблясъци.
Фишер.
Пендъргаст извади пистолета си и се затича по кея към приближаващия катер. Фишер обаче го забеляза и даде газ, зави рязко и продължи покрай брега към гората. Пендъргаст стреля, но пропусна; Фишер също извади пистолет и отвърна на огъня, но изстрелът му беше неточен поради движещата се лодка. Пендъргаст спря и се прицели внимателно, като този път улучи външния двигател, който веднага се закашля и забълва гъст черен дим в изпълнения с пепел въздух. Фишер се опита да обърне катера към средата на езерото, но Пендъргаст стреля трети път. Фишер се олюля, хвана се за гърдите и с вик се прекатури през борда.
Горящата лодка продължи да се носи по водата, докато Пендъргаст тичаше по брега към каменистия плаж срещу мястото, където тялото на Фишер бе паднало във водата. Стигна три големи скали, издигащи се от езерото непосредствено до кея, скочи на първата и огледа тъмните води.