По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
„На картина на семейство Адамс“ — поправи се той, докато излизаше с лека усмивка.
Пендъргаст гледаше как шофьорът се отдалечава. После отново насочи вниманието си към писмото и взе писалката. В продължение на около две минути писецът скърцаше върху хартията. Накрая Пендъргаст остави писалката върху зеленото сукно на писалището и взе писмото, за да го прочете от самото начало.
Моя скъпа Виола,
Пиша ти поради няколко причини. Първо, за да се извиня за начина, по който те посрещнах при последната ни среща. Имала си куп тревоги около мен и моето поведение спрямо теб беше отвратително. Не търся прошка, а искам само да ти кажа, че не бях на себе си — нещо, което несъмнено знаеш.
Бих искал и да ти благодаря, че спаси живота ми. Не преувеличавам. Наистина го направи. Когато се появи на прага ми преди почти два месеца, бях на ръба да посегна на себе си по онзи коварен начин, който ти описах. Твоята поява и думите ти забавиха ръката ми достатъчно дълго, за да се появят други неща, които да отвлекат вниманието ми. Иначе казано, ти пристигна в „Дакота“ точно навреме — и затова имаш моите вечни, безкрайни и най-дълбоки благодарности.
Смятам да си взема почивка. Не зная за колко време, нито къде. Ако се озова в Рим, със сигурност ще ти се обадя — като на приятел. Точно така трябва да бъдат нещата за нас, отсега нататък и завинаги.
Има малко неща, които ме задържат на тази земя, Виола, и още по-малко хора. Искам да знаеш, че ти си един от тях.
С много обич, Алойзиъс
Остави писмото, подписа го, сгъна листа и го пъхна в плик. После загледа картоиграчите, които бяха погълнати от играта си. Погледът му се отмести към горящия огън. Дълго остана загледан в него, напълно неподвижен, без да докосва шерито си — толкова дълго, че дойде на себе си чак когато Проктър се върна да им съобщи, че вечерята е сервирана. Тристрам веднага скочи и забърза след иконома — беше си момче, за което всяко хранене е събитие. Констанс го последва с по-сдържана походка. Последен стана специален агент Пендъргаст. Пръстите му докоснаха за момент отворения плик на писалището, след което той мълчаливо излезе от библиотеката — смътна фигура, която се смаляваше, докато вървеше през тайните, обитавани от сенки кътчета на имението на Ривърсайд Драйв.