Ханибал: Врагът на Рим [bg]

На Аврелия не ѝ се наложи да чака дълго, преди Елира да се появи забързана между дърветата. В едната си ръка носеше малка кожена торба, а в другата — наметало като нейното.

— Някой поинтересува ли се къде отиваш? — нервно попита Аврелия.

— Юлий, но само се усмихна, когато му казах къде сме тръгнали. Каза да внимаваме.

— Същинска баба е! — заяви Аврелия. Едва сега си даде сметка, че е излязла без нож или прашка. Каза си, че няма значение. Нямаше да се бавят много. — Хайде — енергично каза тя.

— Къде отиваме? — попита Елира.

— Горе — отвърна Аврелия и махна неопределено към склоновете над вилата. После реши, че вече няма смисъл от потайности. — Нали знаеш, че Ханон имаше приятел, който бил заловен заедно с него?

Елира кимна.

— Суниатон е бил продаден като гладиатор в Капуа.

— О. — Елира не посмя да каже нищо повече, но тонът ѝ говореше сам за себе си.

— Квинт и Гай му помогнаха да избяга.

Илирийката се изуми.

— Защо?

— Защото Ханон беше приятел на Квинт.

— Разбирам. — Елира се намръщи. — Суниатон има ли нещо общо с излизането ни?

— Да. Беше ранен, когато го спасиха, така че не можеше да замине. Сега е много по-добре, слава на боговете.

Елира се заинтригува.

— Къде е той?

— В овчарската колиба, където Квинт и Ханон се сражаваха с разбойниците.

— Пълна си с изненади — каза Елира и се изкиска.

Вкиснатото настроение на Аврелия се пооправи мъничко и тя се засмя.

Като разговаряха оживено, двете тръгнаха към границата на земите на Фабриций. Нивите от двете страни бяха голи и пусти, оставени на угар до пролетта. Гаргите бяха единствена им компания — птиците редовно прелитаха над главите им и характерните им крясъци отекваха в хладния въздух.

Скоро влязоха в гората. Крясъците незабавно утихнаха и дърветата ги притиснаха от всички страни, създавайки онова тревожно чувство, което Аврелия никак не харесваше.

Изведнъж на пътеката излезе Агесандър и тя ахна от уплаха. Елира също.