![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
— Събуди се!
В отговор се чу само раздразнен стон.
Шумът отвън моментално затихна.
Сърцето на Квинт се разтуптя уплашено. Може би току-що беше привлякъл вниманието на онези отвън. Той пусна Калатин и трескаво си обу сандалите.
Докато се изправяше, чу тих задавен звук. И още един. Последва сумтене и сподавен вик, който изведнъж секна. Този път Квинт се втурна към постелката на Лициний, сложи ръка на устата му и го разтърси.
— Събуди се! Нападат ни. — Видя бялото на очите му, когато те се отвориха. Лициний кимна, че го е разбрал, Квинт махна ръката си и прошепна: — Слушай.
Отначало не чуха нищо. После се разнесе стон, който бързо стихна. Бе последван от познатия мляскащ звук на острие, което се забива и издърпва от плът. Квинт и Лициний се спогледаха с ужас, скочиха и закрещяха едновременно:
— На оръжие! На оръжие!
Калатин се събуди и викна:
— Какво става?
— Ставай, мътните да те вземат! Грабвай меча — извика Квинт. — Ти също, Цинций. По-бързо!
В отговор на виковете им някой пъхна меч в платнището отпред и го разряза. Отметна го и пристъпи вътре. Квинт не се поколеба и за миг. Втурна се напред и наръга нападателя в корема. Докато той се превиваше и крещеше от болка, влезе втори неканен гост. Квинт го съсече с жесток удар във врата. Кръв плисна навсякъде и натрапникът рухна с писък. Зад него обаче имаше трети. Както и четвърти. Високите гърлени гласове отвън показваха, че има многобройни противници.
— Шибани гали! — извика Лициний.
Квинт се смути. Какво ставаше? Да не би картагенците да се бяха прехвърлили през укрепленията? Приклекна под летящ към врата му меч, атакува напред с гладиуса си и беше възнаграден със силния болезнен вик на нападателя. Лициний се присъедини към него. Рамо до рамо двамата оказаха отчаяна съпротива срещу вълната воини, които се мъчеха да влязат. Бързо стана очевидно, че усилията им са напразни. Новите им противници имаха щитове, докато те бяха само по долни дрехи.
Отляво се чу раздиране на платно и Квинт се помъчи да не изпада в паника.
— Калатин! Цинций! Разрежете палатката отзад — извика той през рамо. — Трябва да излезем.
Отговор не последва и стомахът на Квинт се сви. Нима другарите му бяха вече мъртви?
— Хайде! — извика Калатин миг по-късно.
Вълна на облекчение заля Квинт.
— Готов ли си? — извика той на Лициний.
— Да!
— Хайде тогава! — Квинт нанесе отчаяна серия удари към най-близкия противник, обърна се и се втурна към дъното на палатката. Усещаше, че Лициний е на крачка зад него. Само с няколко крачки Квинт стигна до разреза. Хвърли се през него и тупна в краката на приятелите си. Докато те го вдигнаха, погледна назад и с ужас видя как Лициний — почти на една ръка разстояние — се препъна и падна на колене. Квинт нямаше време да направи каквото и да било. Крещящите гали се нахвърлиха върху другаря му като хрътки върху глиган. Мечове, ножове и дори брадва се спуснаха надолу. Слабата светлина не попречи на Квинт да види как кръвта плиска от всяка ужасна смъртоносна рана. Лициний рухна на пода на палатката.
— Предатели! — изрева Квинт и се хвърли напред в отчаяно желание да отмъсти за приятеля си.
Силни ръце го хванаха и го дръпнаха.
— Стига глупости. Той е мъртъв. Трябва да се спасяваме — изръмжа Цинций и двамата с Калатин бързо повлякоха Квинт в мрака.
Никой не тръгна да ги преследва.
— Пуснете ме! — извика Квинт.
— Нали няма да се върнеш? — настоятелно попита Калатин.
— Няма — гневно промърмори Квинт.
Пуснаха го.
Квинт се огледа с ужас. Навсякъде цареше пълен хаос. Някои палатки бяха подпалени. Групи галски воини тичаха и съсичаха обърканите римски конници и легионери, които излизаха полуголи в студената нощ.
— Не прилича на щурм — каза той след малко. — Не са достатъчно много.
— Някои вече бягат — изруга Калатин и посочи.
Квинт присви очи към сиянието от горящите палатки.
— Какво носят? — Призля му, когато видя. Преви се и повърна погълнатото кисело вино.
— Шибани мръсници! — извика Цинций. — Глави! Обезглавили са убитите!
Квинт погледна с насълзени очи. Видя само кървавите дири, оставени от галите в ослепително белия сняг.
Цинций и Калатин застенаха от страх.
С огромно усилие на волята Квинт се овладя и изсъска:
— Тихо!
За негова изненада двамата се подчиниха и с пребледнели лица го зачакаха да каже нещо.
Квинт потисна инстинкта си, който му крещеше да потърси баща си. Животът на двама души зависеше от него. За момента те трябваше да са основната му грижа.