![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
— Поне Квинт е в безопасност в Иберия — прошепна тя. — Дано боговете бдят над него.
Фабриций беше на съвещание при Публий и Квинт успя да се види с него едва по-късно следобед. Когато Фабриций чу за вайканията на другарите на Квинт, реакцията му беше енергична по типичния за него начин.
— Въпреки слуховете Публий се възстановява добре. След един-два месеца ще е на крака. Чух слуха, че картагенски флот атакува Семпроний Лонг, и знам, че няма нищо общо с истината. Публий щеше да ми каже, ако има нещо такова. Същото се отнася и за историите за боите. Колкото до лошите поличби, някой от другарите ти да е видял такава с очите си? — Фабриций се разсмя, когато Квинт поклати глава. — Естествено, че не. Като изключим онова теле, което е просто каприз на природата, никой не е видял нищо. Пилетата в храма на Юпитер може и да не кълват, но това може да се очаква. Те са много крехки създания. Все боледуват, особено при такова време. — Той посочи главата си, после сърцето си и накрая меча си. — Вярвай на тези, вместо да се тревожиш за думите на глупците.
Квинт се окуражи. Беше и благодарен, че баща му вече не споменава, че ще го върне у дома. Не бе казал нито дума по въпроса след поражението при Тицин. Квинт не знаеше — а и не го беше грижа — дали причината е в броя паднали конници, или защото Фабриций се е примирил с идеята, че той ще служи в конницата. Доброто му настроение се подсили от виното и яхнията, с които го нагости баща му, и той си тръгна в много по-добро разположение на духа, отколкото беше дошъл.
Настроението му обаче не се запази за дълго. Поривите на вятъра бяха станали още по-свирепи. Студът проникваше през наметалото му и го пронизваше до кости. Много лесно беше да си представиш, че боговете са пратили бурята като наказание. И тази идея започна да изглежда напълно реална, когато заваля и сняг. Разсеяните му допреди малко тревоги се върнаха с пълна сила.
Малцината останали навън войници бързо се изпокриха. Самият Квинт с нетърпение очакваше да изпълзи под одеялата и да се опита да забрави всичко. Затова остана изумен, когато видя, че ценоманите са навън. Стояха около горящите си огньове, прегръщаха се през раменете и пееха някаква бавна и скръбна песен. Вероятно оплакваха мъртвите си. Квинт потрепери.
Когато влезе в палатката, Лициний промърмори изпод одеялата си:
— Извинявай за одеве. Трябваше да си затварям устата.
— Не се безпокой. Всички сме оклюмали — отвърна Квинт, докато сваляше мокрото си наметало. Отиде при постелката си. Тя беше до тази на Калатин, който също го погледна смутено. — Сигурно ще ти е интересно да научиш, че Публий не е чувал никакви картагенски кораби да нападат Сицилия.
На лицето на Калатин се появи засрамена усмивка.
— Е, щом той не е чувал, няма за какво да се безпокоим.
— Ами за боите? — агресивно попита Цинций.
Квинт се ухили.
— И за тях нищо. Добри новини, а?
Намръщената физиономия на Цинций бавно се разведри.
— Отлично — каза Калатин и седна. — Значи трябва само да изчакаме пристигането на Лонг.
— Мисля, че трябва да вдигнем наздравица за този ден — обяви Цинций и кимна на Квинт, сякаш искаше да каже, че споровете помежду им са забравени. — Кой иска?
Всички се съгласиха в хор и Квинт изстена.
— Вече започвам да усещам махмурлука.
— На кого му пука? И без това няма изгледи да стане нещо! — Цинций стана и се отправи към масата, където държаха храната и виното.
— Така е — промърмори Квинт. — Е, тогава защо не?
Четиримата другари си легнаха късно. Квинт беше пиян и сънува лоши сънища. Най-ярките включваха ескадрони нумидийски конници, които го преследваха в открита равнина. Накрая седна, плувнал в пот. В палатката цареше непрогледен мрак и бе ужасно студено. Квинт обаче беше доволен от мразовития въздух, който галеше лицето и ръцете му и го разсейваше от пулсиращото главоболие. Примижа към мангала, където няколко въглена едва мъждукаха. Прозя се и отметна одеялата. Ако подхранеше огъня сега, можеше да изкара до сутринта. Чу слаб шум отвън — скърцане на сняг под нечии крака, но не бяха равномерните стъпки на часови, а на човек, който се движи предпазливо. Човек, който не иска да бъде чут.
Квинт инстинктивно грабна меча си. Съседните палатки от двете страни и отзад бяха само на няколко крачки. Отпред имаше тясна пътека, която увеличаваше разстоянието до около десет крачки. Именно оттам идваше шумът. Квинт тръгна бос напред. Всичките му сетива бяха нащрек. Чу се шепот. Ставаше нещо. Квинт се върна пипнешком до Калатин и го сграбчи за рамото.