![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
— Защото е прекалено опасно — отвърна Фабриций. — Противникът контролира изцяло отсрещния бряг.
— Изслушайте ме — с помирителен тон каза Флак. — Когато пристигне, Семпроний ще иска пресни сведения за разположението на врага и за терена западно от Требия. В края на краищата ще се води сражение, нали така?
— И какво лошо има в това да изчакаме, докато пристигне? — попита Фабриций. — И част от неговата конница може да се включи в черната работа.
— Трябва да се направи сега — убедително каза Флак. — Ако консулът разполага с цялата необходима информация, ще може да действа бързо. Само си помисли колко добре ще се отрази на духа на хората, когато се върнем живи и здрави!
— Ние ли? — бавно попита Флак. — И ти ли идваш?
— Разбира се.
Не за първи път Фабриций се запита дали идеята да сгоди Аврелия за Флак е била добра. Но пък как е възможно да си страхливец и да предложиш да се включиш в подобно безумно начинание?
— Не знам — каза той. — Може да се окаже невероятно рисковано.
— Не е задължително — възрази Флак. — Често наблюдавам картагенците от нашата страна на реката. Към хора децима всеки следобед последните им патрули изчезват от поглед. Ако прекосим през нощта и потеглим преди зазоряване, ще разполагаме с около два часа да разузнаем района. И ще се върнем преди нумидийците да са приключили с пощенето на въшките си.
Квинт се разсмя.
Фабриций се намръщи.
— Не мисля, че идеята е много добра.
— Публий вече одобри. Не мога да се сетя за някой по-добър, който да поведе патрула, и той се съгласи — отвърна Флак. — Какво ще кажеш?
„Проклет да си“, помисли си Фабриций. Чувстваше се напълно надхитрен. Отказването на предложението на Флак можеше да се изтълкува като отказ на самия Публий, а подобно нещо не беше разумно. Вбесен, Фабриций размисли.
— Може да е малък патрул. Най-много една турма — каза той. — Под прякото ми командване. Ти можеш да дойдеш като наблюдател.
Флак не възрази, а се обърна към Квинт.
— Баща ти е бляскав пример за истински римски офицер. Храбър, находчив и винаги готов да изпълни дълга си.
— Аз също идвам — каза Квинт.
— Не, не идваш — рязко отвърна баща му. — Ще е прекалено опасно.
— Не е честно! Ти си правил подобни неща на моята възраст. Сам си ми го казвал! — яростно възрази Квинт.
Флак се намеси преди Фабриций да успее да отговори.
— Как можем да откажем на Квинт подобен шанс да получи безценен опит? И помисли за славата, която ще си спечелят мъжете, донесли на Лонг сведенията, помогнали за разгромяването на Ханибал!
Фабриций погледна нетърпеливото лице на сина си и въздъхна.
— Добре.
— Благодаря, татко — с широка усмивка каза Квинт.
Фабриций запази храбра физиономия, но вътрешно беше изпълнен със страх. „Това ще е като да минеш покрай гладни лъвове и да се надяваш да не те забележат“, помисли си. Връщане обаче нямаше.
Беше дал дума, че ще поведе мисията.
XXI.
Планът на Ханибал
Една сутрин, малко след като картагенците бяха принудили римляните да отстъпят оттатък Требия, Малх получи нареждане да се яви в палатката на Ханибал. Макар това да се случваше често, той винаги изпитваше тръпка, когато го викаха. След толкова години чакане да си отмъсти на Рим Малх все още се вълнуваше, когато заставаше пред човека, който най-сетне беше започнал войната.
Завари Ханибал замислен. Генералът почти не го погледна. Както винаги, той се беше навел над масата и изучаваше карта на района. Командирът на конницата Махарбал стоеше до него и говореше тихо. Слаб мъж с дълга къдрава черна коса и вечна усмивка, Махарбал беше популярен както сред офицерите, така и сред обикновените войници.
Малх спря на няколко крачки от масата и застана мирно.
— Явявам се, генерале.
Ханибал се изправи.
— Малх, добре дошъл.
— Искал си да ме видиш, генерале.
— Да. — Все още потънал в мисли, Ханибал потърка устните си. — Искам да те питам нещо.
— Разбира се, генерале.
— С Махарбал измислихме план. Засада, ако трябва да сме точни.
— Звучи интересно, генерале — оживи се Малх.
— Надяваме се, че римляните ще изпратят патрул от нашата страна на реката — продължи Ханибал. — Махарбал ще организира конницата, която ще атакува врага, но искам да има и малко пехота. Тя ще дебне при главния брод и ще попречи на евентуални оцелели да се измъкнат.
Малх се ухили жестоко.
— За мен ще е чест да участвам, генерале.
— Нямах предвид теб. — Ханибал видя как Малх посърва и обясни: — Нямам намерение да губя един от най-опитните си офицери в подобна схватка. Мислех за синовете ти, Бостар и Сафон.