![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
— Чу ме — отвърна Ханибал. — Знам, че ти идва много, но баща ти твърди, че си се върнал истински мъж.
— Аз… — Погледът на Ханон се стрелна към Малх и обратно към Ханибал. — Благодаря, генерале.
— Както знаеш, една фаланга би трябвало да се състои от около четиристотин души, но в твоята в момента има едва двеста. Тя е една от най-слабите части, но войниците са ветерани и ще ти служат добре. И след невероятните изпитания, през които си преминал, очаквам много от теб.
— Благодаря, генерале — отвърна Ханон, като много добре си даваше сметка за огромната отговорност, която току-що се беше стоварила на раменете му. — За мен е огромна чест.
Бостар му намигна, но Ханон отново се раздразни, когато видя как Сафон сви устни.
— Добре! — заяви Ханибал. — А сега за причината да ви повикам тук. Както сигурно знаете, не се случва нищо, откакто принудихме римляните да се изнесат от другата страна на Требия. Няма особени шансове това да се промени в близко бъдеще. Те знаят, че конницата ни е много по-многобройна от тяхната, както и пехотата ни. От наша гледна точка е безсмислено да атакуваме лагера им. Той е разположен на толкова неравен терен, че ще изгубим предимството на конницата си. Римляните също го знаят и затова се задоволяват просто да блокират пътя на юг и да чакат подкрепления. Може да се наложи да чакаме, докато това стане, но изобщо не ми харесва да седя и да бездействам. — Ханибал се обърна. — Махарбал?
— Значи — каза командирът на конницата, — за да се опитаме да окуражим врага да изпрати хора през реката, създаваме впечатлението, че ездачите ни са станали небрежни. Искате ли да разберете как?
— Да, командире — с готовност отговориха тримата братя.
— Появяваме се покрай реката чак късно сутринта и винаги се махаме, преди да е мръкнало. Разбирате ли?
— Значи искаш да опитат да пратят патрул по зазоряване? — попита Бостар.
Махарбал се усмихна.
— Именно.
Вълнението на Ханон се засили, но той не се чувстваше достатъчно уверен, за да зададе въпрос.
Сафон го направи вместо него.
— Какво друго?
Ханибал отново взе думата.
— Махарбал държи постоянно петстотин нумидийци в гората на около миля от главния брод на реката. Ако римляните се хванат на въдицата и изпратят патрул, той ще трябва да мине покрай хората ни. Малко псета ще се измъкнат, когато нумидийците им връхлетят в гръб, но някои може и да успеят. Именно тук идвате вие и вашите либийци.
Ханон погледна Бостар и Сафон, които се бяха ухилили свирепо.
— Искам силен пехотен отряд да остане скрит недалеч от брода. Ако римляни решат да минат от нашата страна на реката, не им пречете, но на връщане… — Ханибал стисна юмрук. — Искам да бъдат унищожени. Ясно ли е?
Ханибал погледна братята си, които кимнаха.
— Отлично — каза Ханибал. Погледът му стана твърд. — Не ме разочаровайте.
На следващия ден привечер Ханон и братята му изведоха фалангите си от картагенския лагер. Освен палатките и постелките си войниците носеха храна за три денонощия. За радост на Ханон нумидийците, които ги отведоха до позицията им, бяха под командването не на друг, а на Замар, който го беше намерил при Пад. Следвайки конниците, фалангите тихо напредваха на изток по рядко използвани ловни пътеки. Когато чуха звука на течаща вода, Замар ги насочи към скрита долчинка на около двеста крачки от главния брод на река Требия. Мястото беше идеално за скривалище. Достатъчно просторно, за да побере всички, и в същото време близо до реката.
— Оставям ви шестима конници като вестители. Пратете ги веднага щом видите нещо — каза Замар, преди да си тръгне. — И не забравяйте, когато римляните дойдат, нито един не бива да оцелее.
— Точно това ми трябва — изръмжа Сафон.
Бостар не каза нищо, но Ханон видя как на лицето му за момент се изписа отвращение. Той изчака Замар да изчезне от поглед и се обърна към братята си.
— Какво ви става на вас двамата?
— Какво искаш да кажеш? — отвърна Сафон, сякаш се отбраняваше.
— Държите се като котараци в торба. Защо?
Бостар и Сафон се изгледаха намръщено.
Ханон зачака. Мълчанието се проточи.
— Не е твоя работа — каза най-сетне Бостар.
Ханон пламна. Погледна Сафон, чието лице се беше превърнало в студена маска. Накрая Ханон се предаде.
— Отивам да проверя хората си — каза той и се отдалечи.
По зазоряване картагенците бяха премръзнали и в окаяно положение. Не можеха да палят огньове, за да не ги забележат. Макар че не валеше, зимната влага се просмукваше в тях. Следвайки изричната заповед, войниците останаха на поляната през деня. Единствените изключения бяха неколцината стражи, които с намазани със сажди лица се криеха сред дърветата покрай речния бряг. Всички останали трябваше да стоят нащрек дори когато имаха повици на природата. Някои намираха енергия да играят на зарове или ашици, но повечето оставаха в палатките си, дъвчеха студените дажби и наваксваха със съня. Все още раздразнен от дребнавата вражда на братята си, Ханон прекара времето в разговори с копиеносците си, за да се опита да ги опознае. По реакцията им разбираше, че усилията му няма да означават нищо, докато не ги поведе в битка, но все пак и това беше по-добре от нищо.