Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— Щом Джора’х не е праведният маг-император, то илдирийската раса трябва да се сдобие с такъв. Изворът на светлината избра мен да поема това бреме. Знам, че трябва да изкача труден път, но ще следвам сиянието на светлината. Уверен съм в своята непогрешимост. Ще понеса всичко в името на илдирийския народ.
После легна на един диван, развърза робата си и изложи на показ голата си плът.
— Вие имате привилегията да присъствате на едно събитие, което ще промени илдирийската раса завинаги.
Двамата медицински служители извадиха наточени кристални ножове. Руса’х хвърли поглед към своите партньорки в насладите и си припомни забавленията, които беше споделял с тях. Но неговият жребий вече беше друг и плътските удоволствия вече не го привличаха. Извърна поглед и затвори очи, насочил мислите си към вътрешната светлина.
След понесените изпитания вече знаеше истинската си мисия. Само един егоистичен страхливец би я пренебрегнал. Той беше длъжен да следва призванието си докрай. Единствен той можеше да възстанови мрежата на тизма, да отстрани разрушените нишки около Джора’х и да ги насочи към себе си. Хирилка беше само началото. След нея щяха да се присъединят многобройните системи из Хоризонтния куп, а накрая и цялата Илдирийска империя.
Губернаторът прошепна заповедта си и лекарите направиха светкавичен изкусен разрез между краката му. Руса’х стисна зъби и преглътна болката, която се разгоря като адска светлина в съзнанието му. Сега можеше да съзре всички нишки на тизма — те потрепваха, освободени от упоените от шайинга хирилкийци.
И като истински господар, който не обръща внимание на продължаващите да се суетят около него медицински служители и на благоговейното бърборене на публиката в цитаделния палат, Руса’х събра всички нишки заедно и ги съсредоточи в сърцето си, така че Джора’х вече никога нямаше да има власт над тези хора.
И се усмихна, най-после обладал истинския тизм, който щеше да постави основите на една обновена и пречистена Илдирийска империя.
91.
Сарейн
Когато се опита да намери старите си покои в гъбения гръд, Сарейн установи, че стаите са скърпени набързо, сякаш някакъв сляп или пиян хирург се беше опитал да зашие дълбока рана.
Скитници! Нямаха никакво чувство за естетика — бяха съсредоточени единствено върху функционалността и здравината на сглобките. Въпреки че бяха използвали много материал от световни дървета, носещите метални ферми и безвкусно облицованите със сплави стенни плочи бяха отвратителни. Непонятно защо всички терокци и дори зелените жреци им бяха оказали абсолютната си подкрепа, за да докарат нещата до това окаяно положение. Родителите й също изглеждаха доволни от свършеното от клановете. Надяваше се, че по-късно, след възстановяването на световната гора, грозните белези ще бъдат замаскирани… но дотогава щеше да мине безкрайно много време.
Скитнически работници продължаваха да безобразничат из руините на гората, като претендираха, че й оказват помощ. Космическите цигани очевидно бяха пристигнали тук заради своите собствени цели и лична изгода в пълно противоречие с алтруистичните си твърдения. Тъй като Базил искаше от нея да поеме полагащата й се роля на нова майка, Сарейн поиска лична среща с родителите си в централната заседателна зала.
— Радваме се, че се завърна, Сарейн — поздрави я усмихната Алекса. — Предстои да се справим с още толкова много проблеми.
Ноздрите на Сарейн потрепнаха, докато поемаше дълбоко въздух, за да се овладее; припомни си обучението си по дипломация.
— Дано да съм пристигнала навреме. Не се доверявайте на скитниците. Да не мислите, че вършат всичко това от благородство?
Навън машините продължаваха да подравняват изпепеленото от пожарищата, разчистваха терените, наторяваха почвата с химикали, засяваха семена на бързо никнеща растителност. Бръмчащите влекачи изтегляха един след друг стволовете на гигантските световни дървета, за да ги откарат в далечни скитнически дървообработващи колонии. Цялата тази дейност напомняше на Сарейн за действията на мародери, които ограбват гробове.
— Дъще моя, за какво говориш? — попита Алекса — Скитниците ни оказват огромна помощ, а зелените жреци и работниците на Терок постигнаха огромен напредък през последния месец. Работим заедно.
— Разрешавате да измъкват съкровища от ръцете ви! Нима не виждате, че ви мамят? Подобна помощ се заплаща скъпо. Запитвали ли сте се какво се опитват да спечелят?
Идрис се почеса по гъстата черна брада.
— Когато някой е сполетян от беда, добрите хора му оказват помощ. Същото бихме направили и ние за тях, ако знаехме как и бяхме способни. Не забравяй, че говорителката Перони беше сгодена за Рейналд. Предстоеше ни да установим семейни връзки между скитниците и терокците.