Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Не можеш ли да…
— И никаква супа няма!
— Дръжки няма! — извика Таса. — Ами ей тия неща какви са?
— Няма от доматената на „Кембъл“, която му е любимата! — отсече икономката, пристъпвайки застрашително към него. До този момент караниците им никога не бяха прераствали в юмручни схватки, ала днес току-виж и това се случило. Таса нямаше нищо против — с удоволствие щеше да фрасне тази цапната в устата кучка директно в окото! — Случайно да виждаш някъде доматената супа на „Кембъл“, Таса о’ Там-на-майната-си?
— Ти толкова ли не можеш да донесеш няколко кутии? — попита младежът и на свой ред направи крачка напред; носовете им почти се допираха и макар че жената бе едра, а младият мъж — кльощав, прислужникът не показваше никакви признаци на страх. Тами примигна и за пръв път, откакто момчето бе влязло в кухнята — искаше само чаша кафе, кажи благодаря — на лицето й се изписа нещо различно от раздразнение. Можеше да е тревога; можеше и да е страх. — Толкова ли си слаба в ръцете, Тами от Там-на-майната-си, че не можеш да извадиш кашонче консерви със супа от склада?
Тя подскочи като ужилена и се изпъчи пред него в цял ръст, а бузите й (мазни и лъскави от някакъв нощен крем) потрепериха като желе.
— Зареждането на кухненския килер винаги е било задължение на домашния прислужник! — издекламира тя с абсолютна увереност в правотата си. — И ти прекрасно го знаеш!
— Това не значи, че не трябва да свършиш нещо, когато имаш възможност — отвърна Таса. — Както знаеш, вчера бях зает да кося ливадата му, а ти си седеше в кухнята с чаша студен чай и лентяйстваше като дърта повлекана!
— Имам право на почивка колкото всеки друг! — наежи се жената. — Тъкмо бях измила пода…
— Защо ми се струва, че Доби свърши тази работа? — Смръщи чело прислужникът. Доби беше от онези домакински роботи, известни като „домашни елфи“ — доста стар, но пък все още ефективен.
Лицето на Тами почервеня.
— Какво знаеш ти за домакинската работа, педалче такова?
Бледите бузи на Таса също пламнаха. Знаеше, че пръстите му се бяха свили в юмруци, но само защото бе усетил как грижливо поддържаните му нокти се впиват в дланите му. За миг му хрумна, че тази кавга бе направо абсурдна на фона на онова, което се случваше около тях; те бяха двама глупаци, дърлещи се на самия ръб на пропастта… но хич не му пукаше. Дъртата свиня се заяждаше с него от години и едва сега разбра истинската причина за поведението й.
— Това ли те дразни у мен, сай? — попита младежът с меден глас. — Че целувам пръчката, вместо да запълвам дупката? Само това?
Розите, които пламтяха по лъскавите бузи на Тами, се превърнаха във факли. Не бе искала да стигне толкова далеч, ала след като вече бе направила това — след като бяха стигнали дотам, понеже вината за скандала беше колкото нейна, толкова и негова — нямаше да отстъпи. Проклета да беше, ако отстъпеше!
— В Библията на Господаря пише, че педерастията е грях — заяви жената. — Със собствените си очи го прочетох. Книга на Левит, глава трета, стих…
— А какво казва този Левит за греха на чревоугодничеството? — озъби й се Таса. — Какво казва за жените с цици като възглавници и гъз като кухненска ма…
— Размерът на задника ми изобщо не те засяга, куроблизец жалък!
— Аз поне мога да си намеря мъж — каза весело младежът, — който не покрива лицето ми с кърпа, да не говорим, че не се налага да бърша с парцал…
— Как смееш? — кресна тя. — Затвори си гнусната уста, преди да я затворя вместо теб!
— … паяжините около путката ми…
— Ще ти разбия зъбите, ако не си затвориш…
— … когато искам да си поиграя с нещастния си клитор. — В този момент му хрумна нещо, което би я засегнало още повече. — Моя нещастен, стар и мръсен клитор!
Тами сви юмруци — нейните бяха значително по-големи от неговите.
— Поне никога…
— Давай, сай, кажи си го!
— … никога досега не съм си завирала гнусния чеп на някой мъж в…
Тя замлъкна изведнъж и подуши въздуха; на лицето й се бе изписало изумление, което й придаваше комичен вид. Таса подсмръкна и веднага си даде сметка, че миризмата, която усещаше, не беше нова — бе я доловил още в началото на свадата, — но вече беше много по-силна.
— Не ти ли мирише на… — започна икономката.
— … дим! — извика прислужникът и двамата се спогледаха разтревожено, забравили напълно за кавгата пет секунди преди да е прераснала в юмручен бой. Очите на Тами бяха приковани в старата табела, висяща до фурната. Из целия „Алгул Сиенто“ имаше такива предупреждения, тъй като повечето сгради бяха построени от дървен материал. От стар дървен материал. На нея пишеше: „ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА РАБОТИМ ЗАДРУЖНО ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕДНА ОБЕЗОПАСЕНА ОТ ПОЖАРИ РАБОТНА СРЕДА“.