Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
От мястото си стана представителен младеж с тъмни коси и тъмни очи, с блестяща от чистота бяла тога, нагласена по всички правила; ставаше дума за самия Квинт Цецилий Прасчо Метел Младши, сина на Метел Нумидик.
— Предавам тези двадесет таланта сребро на квестора на хазната, за да изплатя с тях глобата, наложена ми от закона, задето отказвам да положа клетва пред лекс Апулея агрария секунда — обясни на всеослушание Метел Нумидик. — Бих искал преди заседанието да бъде разпуснато, парите да бъдат преброени и назначените отци да се уверят, че в торбите не липсва нито един денарий.
— Стига ти самият да ни го гарантираш, Квинт Цецилий, ние всички сме готови да приемем парите ти на доверие — усмихна се кисело Марий.
— О, не, настоявам! — възрази Метел Нумидик. — Никой да не става от мястото си, преди да е преброена и последна ги монета. — Той се покашля. — Ако не съм сбъркал при сметките, трябва да излязат точно сто тридесет и пет хиляди денарии.
Всички седнаха по местата си и нещастно въздъхнаха. Двама от сенатските писари донесоха маса и я сложиха пред стола на Метел Нумидик. Той изпъчи гърди, прибра лявата си ръка към тялото, за да придържа тогата си, и във величествен жест опря свободната си дясна ръка върху плота на масата. Писарите отвориха една от торбите, вдигнаха я над масата и изсипаха цялото й съдържание около ръката на Метел. Младият Метел даде знак на писарите да държат отворена торбата от дясната му страна, прилепи дясната си ръка на шепа до ръба на масата и започна да бута в нея всяка преброена монета. Щом шепата му се напълнеше, изсипваше всички сребърници в торбата.
— Чакай! — спря го Метел Нумидик.
Малкият Прасчо спря.
— Брой на глас, ако обичаш!
Тук някой преглътна тежко, там друг въздъхна печално, назад чак започнаха да мърморят от възмущение.
Метел върна на масата всички преброени монети и започна отначало:
— Ед-д-дна, д-д-д-две, т-т-три…
При залез-слънце Гай Марий се надигна от куриатния си стол.
— Денят е към своя край, назначени отци. Виждам, че още не сме си свършили работата, но в Сената винаги е било прието заседанията да се прекратяват при залез-слънце. Затова съветвам всички ви сега да напуснем Курията, да отидем в храма на Семо Санк и да положим клетва. Длъжни сме да го направим до полунощ иначе ще излезе, че сме престъпили изричната заповед на народа.
Марий хвърли поглед на седналия като истукан до масата Метел Нумидик и на сгърчилия му се над монетите син, който продължаваше с броенето — след като първоначалното му притеснение отмина, той беше престанал да заеква толкова мъчително и не можеше да се отрече, че брои бързо, но пак не беше я докарал още доникъде.
— Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, на теб оставяме да останеш тук и да наблюдаваш докрай тази изморителна операция. Надявам се, че няма да избягаш от това си досадно задължение. Ето защо ти позволявам на теб по изключение да положиш клетва утре. Или дори вдругиден, ако и утрешният ден не ви стигне да свършите с броенето.
По устните на Марий заигра лукава усмивчица.
Но Скавър не беше човек, който само ще се усмихне на подобна абсурдна ситуация. Той отпусна глава назад и избухна в своя весел смях, с който го познаваха всички в Рим.
Към края на пролетта Сула се върна от Италийска Галия и веднага щом си взе банята и се облече в чисти дрехи, отиде да види Гай Марий. И както беше очаквал, го завари в ужасно настроение. Дори и в най-северните части на Италия, толкова далеч от Рим, отдавна бяха достигнали новините за събитията около лекс Апулея. Затова и на самия Марий не му трябваше да разправя цялата история отначало. На двамата им стигаше да си разменят един поглед и без да казват нито дума, вече знаеха какво мисли другият по въпроса.
Естествено, когато вълнението от срещата им попремина и двамата изпиха по някоя и друга чаша хубаво вино, Сула отвори въпрос за случилото се по време на дългото му отсъствие.
— Популярността ти е паднала твърде много.
— Знам, Луций Корнелий.
— И всичко е заради Сатурнин, чувам.
Марий въздъхна.
— Е, не мога да му се сърдя за това, че ме мрази повече от всеки друг, нали? Вече е държал поне петдесет пъти реч от рострата, при това всеки път на заседания на плебейското събрание. Няма човек, който да не ме обвинява, че съм го предал. В действителност Сатурнин е блестящ оратор и тълпите вече са дълбоко убедени, че съм най-големият жив предател на земята. При това, като казвам тълпи, имам предвид тълпи. Вече не става дума само за традиционните зяпачи по Форума, но за хора от третата, четвъртата, петата класа, които са до такава степен привлечени от личността му, че всеки път, когато имат свободно време, идват да го слушат.