Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Отключих вратата. Крисчън стоеше облегнат на вратата отсреща, с ръце зад гърба. Гледаше като преследван хищник. Минах покрай него и отворих гардеробната си стая.
- Опитваш се да ме игнорираш? - попита той недоверчиво и застана на прага.
- Далновиден и умен - казах разсеяно и започнах да ровя из дрехите и да си търся тоалет. „А, да, роклята с цвят на слива“. Свалих я от закачалката, реших да обуя и черните ботушки. Тръгнах към спалнята. Спрях и изчаках да се махне от прага, за да мина. Почаках доста, докато доброто възпитание накрая не надделя и той отстъпи настрани да ми направи път. Усещах очите му върху тялото си, докато вървях към тоалетката. Погледнах скришом в огледалото. Той стоеше неподвижно на прага. Време да раздадем Оскарите. Като истинска актриса, при това с номинация за главна роля, оставих кърпата да падне уж случайно и се направих на разсеяна, все едно не забелязвах, че съм гола. Чух как рязко пое дъх, но се направих и на глуха.
- Защо правиш така? - попита тихо той.
- Ти как мислиш? - попитах на свой ред с кадифено мек глас и извадих черни дантелени бикини „Ла Перла“.
- Ана... - започна и не довърши, защото намъкнах бикините с бясна скорост.
- Ходи да питаш твоята Робинсън. Сигурна съм, че ще има някакво обяснение като за теб! - казах, докато ровех за сутиена.
- Ана, казвал съм ти и преди. Тя не ми е...
- Не искам да слушам нищо, Крисчън. - Махнах като да го отпратя. - Вчера беше времето за разговори. Но вместо да останеш да говорим, ти реши да крещиш и да излезеш да се напиеш, и то с жена, която те е унижавала с години. Обади й се. Сигурна съм, че тя ще прояви огромно желание да те изслуша.
Сложих си бавно сутиена и го закопчах.
Крисчън се приближи с ръце на кръста.
- Защо си ми ровила в телефона?
И въпреки твърдостта и смелостта ми се изчервих.
- Това изобщо не е темата на разговор, Крисчън. Проблемът е, че като стане напечено, бягаш при нея. Факт.
- Не стана така. - Устата му се сви в тънка черта.
- Не ме интересува. - Взех черни копринени чорапи с дантела и седнах на леглото, внимателно вкарах пръстите на краката си и още по-внимателно опънах нежната материя нагоре по бедрото си.
- Къде беше? - попита той; очите му следваха движенията на ръцете ми по краката. Не му обърнах никакво внимание и се захванах с другия чорап. Станах, наведох глава и започнах да бърша косата си с кърпата. През разтворените си бедра виждах босите му крака и усещах напрегнатия му поглед. Когато свърших, отидох до тоалетката и взех сешоара.
- Отговори ми. - Гласът му беше пресипнал, тих.
Включих сешоара, за да заглуша гласа му, и започнах да наблюдавам скришом реакцията му в огледалото. Той ме гледаше с присвити очи, студено. Погледнах встрани, за да се съсредоточа върху косата си и да потисна студените тръпки, които минаваха през тялото ми. Преглъщах все по-често и фокусирах цялото си внимание върху движенията на сешоара. Той още беше бесен, като снощи. „Излиза с онази проклета жена и е ядосан на МЕН? Що за наглост?“ Когато косата ми беше достатъчно разбъркана и дива, такава, каквато си я харесвах, изключих сешоара.
- Къде беше? - пак попита той. Гласът му беше около 100 градуса под нулата.
- Теб какво те интересува?
- Ана...
Свих рамене. Той бързо тръгна към мен. Обърнах се и когато посегна да ме докосне, отстъпих крачка назад.
- Не ме пипай!
Той замръзна. /
- Къде беше? - попита по-настоятелно. Ръцете му бяха свити в юмруци и долепени до тялото.
- Не бях навън да се запивам с бивш любовник педофил - изсъсках. - Спа ли с нея?
Той ме изгледа с отворена от удивление уста.
- Какво?! Не! - И на всичкото отгоре имаше наглостта да изглежда наранен. И ядосан в същото време. Подсъзнанието ми въздъхна облекчено.
- Мислиш, че бих ти изневерил? - Сега вече го удари и на морал!
- Не мисля, а знам, че точно това си направил! - Ръмжах като пума. - Отишъл си и си й казал какво безгръбначно мекотело си и докъде ти стига смелостта.
- Безгръбначно мекотело? Това ли мислиш за мен? - Очите му лумнаха.
- Крисчън, видях съобщението. Това знам.
- Това съобщение за теб ли беше? - сопна се той.
- Истината е, че го видях, когато телефонът ти падна от сакото, докато те събличах, понеже беше прекалено пиян да се съблечеш сам. Имаш ли представа колко много ме нарани? Това, че си отишъл да се видиш с тази жена!
Той пребледня, но аз вече не можех да се спра. Кучката в мен не спираше да лае.
- Помниш ли снощи? Помниш ли какво каза, когато се прибра?