Господарят на войната

— Аз не мисля, че Артур е стар — казах аз.

— Трябва да е близо петдесет! — напомни ми Мюриг възмутено.

— Още година или две докато ги навърши — уточних аз.

— Е, стар е — настоя Мюриг, — стар е.

Той замълча и аз огледах дворцовата стая, осветена от горящи фитили, потопени в мазнина в бронзови съдинки. Освен петте кушетки и ниската маса в залата нямаше други мебели, а единствената украса беше един кръст с издълбано на него изображение на Христос, закачен високо на стената. Епископът глозгаше свинско ребро, Передур седеше мълчалив, а Галахад наблюдаваше краля с весело пламъче в очите като че ли се забавляваше с него. Мюриг пак зачопли зъбите си, после насочи клечицата от слонова кост срещу мен.

— Какво ще стане, ако Мордред умре? — попита той и бързо замига както правеше винаги когато беше нервен.

— Трябва да се намери нов крал, кралю господарю — казах аз безучастно, като че ли въпросът изобщо не ме вълнуваше.

— Това ми беше ясно — кисело отбеляза той, — но кой?

— Лордовете в Думнония ще решат — уклончиво казах аз.

— И ще изберат Гуидър, нали? — замига той след предизвикателните си думи. — Така се говори, че ще изберат Гуидър! Прав ли съм?

Аз не отговорих и накрая Галахад се обади.

— Гуидър определено има право да претендира за трона, кралю господарю — внимателно отбеляза принцът.

— Няма никакви права! Никакви! — изписка гневно Мюриг. — Неговият баща, трябва ли да ви напомням, е копеле!

— Както и аз, кралю господарю — намесих се аз. Мюриг не ми обърна внимание.

— „Незаконните деца не влизат в Божието паство!“ — настоя той. — Така е казано в свещените писания. Нали, епископе?

— „Дори до десето поколение незаконните деца не ще влязат в Божието паство“, кралю господарю — заприглася му Ладарн и се прекръсти. — Благословен да е за Своята мъдрост и напътствия, кралю господарю.

— Ето на! — заяви Мюриг, като че ли това доказваше напълно неговите думи. Аз се усмихнах.

— Кралю господарю — тихо започнах аз, — ако трябва да лишим от кралски права потомците на незаконно родените, ще останем без крале.

Той се втренчи в мен с бледите си изпъкнали очи, опитвайки се да установи дали бях обидил неговия собствен произход, но сигурно реши да не започва скандал.

— Гуидър е млад човек — смени подхода той, — и не е син на крал. Саксите възстановяват силите си с всеки изминат ден, а Поуис се управлява зле. Британия има нужда от водачи, лорд Дерфел, има нужда от силни крале!

— Ние всеки ден пеем осанни за ваша скъпа личност, която доказва, че Британия все пак има един такъв крал, кралю господарю — мазно рече Ладарн.

Приех думите на епископа като празно ласкателство, като тия безсмислени изрази, които придворните винаги шепнат на кралете си, но Мюриг го прие за светата истина.