Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Аруула различи някакъв издаден, тесен, коничен стълб, чиято симетрична форма не можеше да е с естествен произход. Обелискът беше издигнат на най-горния покрив, който стърчеше на около два метра над ръба на кратера, за да сочи към жилището на Меетор — към небето.
Междувременно Аруула чувстваше тялото си като един-единствен, оголен, непрестанно гален нерв. Усещаше ясно, че част от вълните, които вибрираха в тялото й, идваха от извисилия се над нея стълб.
Чувство за възвишеност обзе варварката, когато спря джипа. Изведнъж разбра защо отхвърлените смятаха себе си за избран народ, който е получил божествен подарък. Аруула погледна със страхопочитание към обелиска. Почти насила трябваше да откъсне очи от него, но накрая загрижеността й за Маддракс победи омайващото излъчване на небесния камък. Решително се съсредоточи върху предстоящата й задача. Маневрира с джипа известно време натам-насам, докато задната му страна не застана плътно до къщата, върху която беше издигнат олтарят на Меетор. После с Арак се покатериха на покрива, за да вдигнат стълба от фундамента му.
Когато докосна обелиска, той завибрира по същия тайнствен начин като амулета, само че излъчваната сега сила беше многократно по-голяма. Аруула благоговейно погали топлата повърхност, но за религиозен екстаз просто нямаше време.
Маддракс имаше нужда от нея.
Заедно с Арак се нахвърлиха задъхано върху камъка, докато той с хрущене се наклони настрани. Съвместно изтърколиха стълба до края на покрива и го пуснаха надолу.
Под налетялата върху него тежест джипът подклекна със скърцане, без обаче да получи някакви сериозни повреди. Създадената за военни цели конструкция беше предвидена за далеч по-големи натоварвания.
Аруула трескаво закрепи обелиска с едно въже.
Преди отново да се метне зад волана, с джобното фенерче на Маддракс освети кратера. Черната скала, която лежеше долу в бездната, изглежда, просто поглъщаше светлинния лъч. Но и без да вижда метеорита, тя чувстваше силата, която той излъчва.
За съжаление варварката нямаше време да се занимава повече с чудноватия подарък на Меетор. Трябваше да се връща колкото е възможно по-бързо при Маддракс, преди скимарите да нападнат него и племето на Арак.
Зората потопи пуебло-строежите в яркочервена светлина като някакво мрачно предсказание за кървавия край, който очакваше отхвърлените. През цялата нощ с помощта на запалителните бомби успяваха да държат скимарите на разстояние, но накрая запасът им се стопи само до две пълни амфори.
За щастие след полунощ приматите бяха прекратили атаките си. Затова пък в мрака непрекъснато се чуваше шум от цепене и влачене, като че ли нещо приготвяха. При пукването на зората Корак пръв откри какво означаваше тази нощна активност.
Навсякъде из двора имаше големи купове камъни. Вероятно скимарите ги бяха насъбрали в околните поля и ги бяха донесли тук. Освен това се виждаха и няколко изтръгнати с корените дървета, чиито стволове биха стигнали до покривите на къщите.
На защитниците скоро им стана ясно какво означава всичко това.
Маймуночовеците възнамеряваха на дневна светлина да преминат към атака.
Борк издаде заповед жените и децата да се оттеглят в сградите. Нареди да спуснат долу и Мат, защото американският пилот, макар и да се беше върнал в съзнание, все още дремеше в летаргичен полусън. Тъй като някои жени се страхуваха от полускимаря, Корак и Доран го смъкнаха по стълбата в празната къща на Бендраке. Ако се наложеше фамилията на Борк да отстъпи позицията си на покрива, щеше да избяга долу при Маддракс и щеше да залости капака на покрива отвътре. Другите семейства щяха да направят същото в къщите си, макар че разделени, всички се намираха в капан.
Беше само въпрос на време, докато скимарите постепенно разбият капак след капак, но може би по този начин поне някои от членовете на племето щяха да успеят да оцелеят до завръщането на Аруула.
Жените и децата току-що бяха се отправили надолу, когато върху покривите се стовари градушка от камъни. Корак беше един от първите улучени. Сив отломък се стовари с глух удар в челото му и светкавично го просна на земята. Улученият, без да издаде нито звук, падна настрана и остана да лежи на покрива, без да помръдне. Около главата му се образува кървава локва, която бавно се попиваше в сухия глинен покрив. Борк от пръв поглед разбра, че зет му е мъртъв.