Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Без заровете си се нуждаеше повече от всякога от съвета на майка си, както и почивка от бурята, заплашваща да изкорени дори най-гъвкавата палма.
Новият базар в Дара на Еверам не беше толкова голям, колкото този в Красия, но растеше ежедневно. Абан беше отворил първия дюкян в селцето на чините точно оттатък границите на самия град, след като Дара на Еверам бе паднал пред силите на Избавителя. Шест месеца по-късно Новият базар беше погълнал селцето и се простираше и сред земите край него, средоточие на търговци, занаятчии и земеделци на километри навред.
Търговците и техните господари дамати не бяха спестили никакви разходи по защитата на стоките си, бяха разположили улиците под формата на защита, така както бе сторило племето от Хралупата на север — с ниски стени, които да подсилят магическия символ, и пазачи, които да обхождат улиците нощем. През деня обаче стоките изпълваха всеки свободен сантиметър, а дал’тинги, кхафити и чини шумно прокламираха предлаганото от тях.
Иневера напредваше през лъкатушещите улички и току спираше в някой дюкян, за да добави нещо към кошницата си, наглед нищо повече от обикновена дживах сен, която пазаруваше за вечерята на семейството си. Влезе в ролята, пазарейки се за различни продукти и кубчета сол, сякаш и тя като всяка жена трябваше да се възползва докрай от оскъдните си драки. Спомни си какво ѝ бе на Манвах, да се опитва да изхрани четирима души с пари, които едва стигаха за трима. Беше странно успокояващо — Иневера знаеше, че всяка жена в Дара завиждаше на дамаджата, но понякога ѝ се щеше най-голямата ѝ грижа да е как да убеди търговец да ѝ продаде нещо с отстъпка.
Почти беше стигнала до целта си, когато един от пазачите шаруми я опипа отзад. Отне ѝ всяка частичка самообладание да не счупи ръката му. Пое си няколко пъти дъх, за да му позволи да я подмине заедно със своите хилещи се приятелчета, без да ги избие с голи ръце. В бяло щеше да го стори без колебание и щеше да има всяко право. В черно — е, кой би приел думата на една дал’тинга пред тази на шарум?
Трябва по-често да наминавам, помисли си тя. Изгубила съм ритъма на обикновения живот.
Баща ѝ стоеше на входа на майчиния дюкян и подвикваше на висок глас към купувачите. Макар да сивееше по слепоочията, годините го бяха пощадили. Нямаше го парчето дърво на мястото на крака му — сега имаше красив изкуствен крайник от полиран палисандър, имаше си дори става на пружина. Още носеше бастун, ала го използваше по-често, за да привлича вниманието на минувачите към кошниците, отколкото за опора.
Още е трезвен, дивеше се Иневера, а когато той се засмя — дълбок, звучен смях, който се носеше надалеч, — в сърцето ѝ се разля топлина. Не беше чакалският вой, който споделяше с приятелите си шаруми, докато се напиваха с коузи. Това беше смехът на щастлив и омиротворен мъж.
Толкова беше различен от бащата, когото познаваше, че сякаш не бе той, не бе човекът, убил Соли.
Иневера можеше да овладее сълзите си, ако искаше, ала ги остави да се стичат под воала ѝ. Защо да преглъща сълзите за брат си, за баща си? Като че ли и двамата бяха загинали през онази нощ и Манвах се беше сдобила с втори съпруг, по-достоен за нея, ако и без честта на един шарум.
Дюкянът на майка ѝ не спираше да расте през годините и бе разнообразил стоката си далеч отвъд простите кошници. Това беше добре, защото палмовите дървета, от които някога ги плетеше, бяха на стотици километри на юг. Сега предлагаше и килими, и гоблени, както и кошници от тукашните налични материали — царевични листа и ракита. Имаше и глинени съдове, платове, мангали за тамян и още много различни неща.
Иневера бе предлагала услугите на заровете многократно на майка си, за да ги използва така, както дама Баден — да стои крачка пред съперниците си, ама Манвах винаги отказваше.
— Би било грях срещу Еверам да използвам магията на дама’тингите в своя полза по този начин — и добавяше с намигване, — нито пък ще ми е толкова интересно.
— Еверам да те благослови, майко — рече едно момче, когато Иневера влезе в павилиона. — Може ли да ти помогна да намериш нещо?