Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Тя си имаше собствени покои, разбира се. Нейните бяха най-пищни, но всяка от съпругите на Ахман имаше своя собствена постеля, в която да задоволява щенията на Избавителя, стига да я пожелае. Всички винаги току-що обръснати и намазани с благоуханни масла, готови да му доставят удоволствие по всяко време.
Магията, която мъжете поемаха по време на алагай’шарак — източваха я, като забиваха защитените си копия в плътта на демоните, — не само ги държеше млади, не само им даваше сила нощем. Разбуждаше у тях животинска страст — да ловуват, да убиват, да се плодят. Дори преди да опита от тази магия, нагонът на Ахман бе много силен. Сега щенията му нямаха край и много от жените му трябваше после да се възстановяват от похожденията му във ваната под грижовните ръце на евнуси.
Но, разбира се, никои покои не можеха да се сравняват с тези на Ахман, където най-често искаше да утолява похотта си. Неговите дживах сен се редуваха да го чакат там, готови да го изкъпят и да му предложат нещо за освежаване, облечени в прозрачна коприна.
Самата Иневера направляваше графика, едно от многото ѝ задължения като дживах ка. От време на време използваше заровете, за да настройва посещенията на жените според това коя има нужда да забременее, но дори това се случваше по нейно желание. Подобно на чая на Кенева, Иневера използваше този график, за да покаже благосклонност към тези, от които беше доволна, и обратното.
Избраните бяха изцяло на нейно разположение и получаваха милувките на Шар’Дама Ка само когато тя позволеше, а това не беше често. Тя понасяше това в името на всеобщото добро — за да остане силна връзката на Ахман към всяко от племената, да бъде задоволен, когато тя е заета другаде, — но Иневера го поемаше в себе си по-често от всички останали негови съпруги, взети заедно. Постоянно си служеше с магията на хората и тялото ѝ беше силно и младо. Собствените ѝ страсти също бяха трудни за утоляване. Ахман рядко можеше да се отпусне без жена — тя също ставаше нервна, когато се минеше твърде много време. Останалите жени получаваха нейните огризки и трябваше да благодарят на Еверам за това.
Никоя от съпругите му обаче не беше преспивала с Шар’Дама Ка, откакто той прие в постелята си Лийша Пейпър. Иневера бе отказала да го погледне в яда си, а Ахман не искаше да погледне никоя от останалите, така както мъж с нов жребец не би яздил камила.
Въпреки думите на майка си Иневера още се овладяваше с мъка при мисълта за северняшката уличница. Когато хвърли заровете при първото посещение на Ахман в Хралупата, костите ѝ бяха казали, че той ще се влюби с жена от чините и ще ѝ направи дете. Иневера не можа да повярва. За пръв път от години се съмняваше в истинността на заровете си.
Всяка нощ се молеше сърцето на съпруга ѝ да ѝ остане вярно — заровете все пак говореха само за вероятности.
Но майка ѝ се беше оказала права. Ахман не беше забравил за андраха. Убийството на мъжа не му беше донесло никакъв покой. Оттогава тя не беше докоснала другиго освен Ахман, нито дори своите дживах сен, но това нямаше значение. Долавяше недоверието му като пробойна в защитите си.
Да спи с Лийша Пейпър и да унижава своята дживах ка, нямаше да го успокои по-лесно, но това Ахман щеше да научи и сам. Мъжът, пощадил живота на Хасик — който беше позволил на Хасик да се ожени за сестра му, — можеше да намери прошка за Първата си съпруга.
Всичко има цена, учеше Евджах’тингата. Ахман се нуждаеше от Иневера, за да спечели Шарак Ка, а тя имаше нужда от него, за да ѝ даде силите да го стори. Като дамаджа можеше да се възползва от средства, които иначе биха ѝ били недостъпни. Трябваше да се помирят, преди разколът да стане непреодолим.
Затова и го чакаше сега.
Затова, а не защото я болеше сърцето.
Един от многото ѝ пръстени зажужа слабо — външните порти към покоите на съпруга ѝ се бяха отворили. Беше наредила никой да не влиза, така че наближаваше самият Ахман.
У Иневера задуха вятърът на страха. Дали щеше да я отхвърли като останалите? Дори Каша и Балина, предишните му любимки в постелята, бяха пренебрегнати в полза на зеленоземката. Наистина ли беше така омагьосан от бялата ѝ плът, както я бяха предупредили Мелан и Асави — какво щеше да стане с единността на народа им, ако бе така? Дамаджите и дамаджи’тингите можеше да се чувстват заплашени от нея, но ако я поставеше редом до себе си, щяха да са разярени отвъд всякаква мярка. Нейните дживах сен щяха да търсят решение от нея и ако тя не откриеше такова, властта им над тях щеше да се разсее като дим.