Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Лийша се усмихна уморено.
— Надявам се. Тъкмо си мислех колко бих я разочаровала.
Илона се обърна към прозореца и се огледа критично в него. Макар че нямаше кой да я гледа, тя пооправи косата си и опъна деколтето на роклята.
— Може би малко. Всеки чирак на Бруна — и всяка моя дъщеря! — би трябвало да могат да се потъркалят в пухените завивки, без да надуят корема.
Лийша се изчерви чак до врата.
— Какво?
Илона посочи отвратителната каша на пода, без да показва с нищо, че възнамерява да я почисти.
— Много пъти съм те виждала в истерия, момиче, но никога не си повръщала. Не помня и някога изобщо да ти се е гадело. Взела си от мен повече от циците и задника ми. Имаш и железния ми стомах. — Тя се усмихна и се потупа по корема. — Но през цялото време с теб повръщах като отровена котка.
Къкрещият стомах на Лийша сякаш замръзна. Тя се опита да преглътне, докато преброяваше дните от последния си цикъл, но буцата в гърлото ѝ пречеше.
Можеше ли да е това?
По-отчаяна, отколкото когато посягаше за нощното гърне, Лийша се пресегна за престилката си. Подобно на жонгльор с разноцветни топки, тя се развъртя с билки и пособия из ръцете, стискаше, мачкаше и смесваше, докато накрая не получи мускал с течност с цвят на мляко. Взе намазка от себе си и я постави в мускала, затаила дъх.
Дробовете ѝ се предадоха много преди химичните съставки вътре да реагират. Тя се извърна от шишенцето и започна да отброява секундите, преди отново да завърти глава и да провери дали течността е станала розова.
Хиляда. Две хиляди. Три хиляди…
— Вече знаеш резултата — каза Илона. — Стига си си хапала пръстите и реши какво ще правиш.
Лийша вдигна вежда.
— Какво ще правя ли?
— Не ми се прави на глупачка, момиче — сопна ѝ се Илона. — И аз чиракувах на Бруна. Ако искаш, можеш да се отървеш от проблема.
— Наистина ли, майко? — попита Лийша горчиво. — Ти, която ме натискаш цял живот за деца, ми предлагаш да убия бебето си?
— Не е бебе, а е зрънце — отвърна Илона. — При това гнило. Не ми трябва да съм много умна, та да видя, че това дете е дупка в защитите ни, достатъчно голяма, за да премине майката на всички демони.
Сто хиляди. Сто и една хиляди. Сто и две хиляди…
Лийша тръсна глава толкова решително, че сякаш нещо в нея се раздрънча.
— Не. Ако съм започнала да повръщам, вече е живот, а не зрънце. Оплакваш се непрестанно, че съм пропуснала повечето си плодоносни години, майко. Не грешиш. Ако Създателя иска да имам това дете, ще го родя.
Илона завъртя очи.
— Лош момент за набожност, момиче. — Вдигна рамене. — Но ако няма да се отървеш от него, по-добре да прелъстиш някого, бързо и пред хора, за да си спечелиш време.
Челюстта на Лийша увисна.
— Кълна се, мамо, ако само произнесеш името на Гаред…
Ала Илона я изненада с още едно махване на ръката.
— Ба! Можеш и по-добре от Гаред Кътър! Пробвай се с другия Избавител, тъкмо си му хванала цаката. Ясно е като бял ден, че е запушен и му трябва отдушник. Оправи го толкова добре, колкото и Демона от пустинята и скоро и двамата ще ти ближат ръцете и ще сядат по команда преди пролетта.
— Или ще се избият взаимно, а заедно с тях и двата ни народа.
— Това ще се случи независимо от нищо и го знаеш — отвърна Илона. — Най-доброто, което можеш да сториш, е да определиш къде и как.
Лийша направи физиономия.
— Нищо на света не мразя повече от това да говориш смислено, майко.
Илона се изкиска.
— Може да е невъзможно да накарам Защитения да повярва, че е негово — каза Лийша — Не иска да ме докосне повече. Ужасѐн е да направи дете, омърсено от демонската му магия.
Илона сви рамене.
— Ами кажи му, че пиеш от специалния чай. Накисни няколко листа и ги остави където да ги види. Кажи му, че просто му предлагаш, ами, отдушник.
Триста и петдесет хиляди. Триста петдесет и една хиляди. Триста петдесет и две хиляди…
Лийша поклати глава.
— Не е толкова наивен, майко.
— Глупости. Той е мъж, Лийша. Всеки от тях трябва да си топва човката от време на време. Примами го с уста веднъж-дваж. Ще го накараш да се почувства в безопасност и после ще му налетиш. Ще приключи, преди да осъзнае какво се е случило. — Тя се подсмихна. — После ще се върне за още, ако свършиш добра работа.