Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Докато сутринта напредваше, от фургона на Роджър не се носеха ни музика, ни стонове. Носеха се викове. Много викове. И по-лошо — дълги, болезнени мълчания.
Когато спряха за обяд, Лийша излезе само колкото да се облекчи и да си вземе паница с храна. Зърна Роджър, който се разтъпкваше, ала не посмя да го доближи, за да не провокира Сиквах до него.
Красианци от всякакви касти се смълчаваха и започваха да го сочат и да си шушукат, колчем минеше покрай тях. Явно мълвата за подвизите му се разпространяваше.
До вечерта Лийша се чувстваше почти възстановена. Без да я попитат, красианците бяха подминали следващото селце и подготвиха кервана за нощуване край пътя, на поне десетина километра след селцето.
Лийша се поразходи из лагера, за да провери защитите, но красианското майсторство си личеше във всеки символ. Навред патрулираха шаруми и иззад защитната мрежа убиваха с точни удари на копията си всеки приближил демон. Уонда правеше същото, ала по-ефикасно — с лъка си. Недоубитите ядрони получаваха секирата на Гаред, който нехайно пристъпваше оттатък защитите, за да довърши работата.
Лийша го наблюдаваше и мислеше за думите на майка си. Гаред наистина бе хубав, а и някога ѝ бе възлюбен, ала преди всички онези години се показа такъв егоист, че тя просто не го изтърпя.
Това правеше ли го обаче толкова по-различен от всичките други познати ѝ мъже? Нито един не бе задоволил нуждите ѝ. С какво беше по-лош Гаред от Роджър, Марик, Арлен или дори Ахман?
В лагера Лийша притежаваше собствена шатра с дебело застлан под, както и купчина възглавници, разположени като легло насред помещението. Уонда стоеше до отвора с приготвен лък.
Лийша беше помолила момичето да ѝ напълни купичка с демонска сукървица, която грееше ярко под защитения ѝ взор. Лийша взе четка за рисуване и най-обикновената си наметка и изрисува по нея защити за объркване, добави и още — беше ги зърнала в нощта, когато Иневера я беше впримчила в покоите ѝ в двореца на Джардир. Защитите действаха и на хора.
Те замъждукаха, когато Лийша се наметна и повдигна платнището на входа. Уонда застина и се заоглежда, наострила уши и очи, ала вниманието ѝ се изплъзваше от Лийша, тъй както това на демоните — от Роджър, докато свиреше. Повдигна платнището и се взря към одеялата и възглавниците, които Лийша бе оформила като спящо тяло. Изсумтя и пусна плата, след което се върна на пост.
Скрита от всеки поглед, Лийша се разходи необезпокоявано между шарумите часови и стигна до шатрата на Гаред. Още не бе сигурна какво следва. Дори да си легнеше с него, по-скоро нямаше самообладанието да позволи да я хванат с него, както я съветваше майка ѝ. Ако не го стореше обаче, какъв бе смисълът да го прави изобщо?
Пое си дълбоко дъх, взе решение и посегна към отвора. Отвътре се разнесе дълбокият му глас и я спря.
— Госпожо, не мож’ да продължаваме. Не е редно.
— Нямаше нищо против да те науча кое къде влиза, докато баща ти спеше на три метра от нас — отвърна Илона, — но сега не било редно?
Дочу се движение и Гаред изстена.
— Само за последно — рече Илона, — та да не ме забравиш.
— Ще ни хванат — каза Гаред, но последваха още шумове и този път простена Илона.
— Н’са ни хванали още — изпъшка тя.
Започна ритмично приплясване и на Лийша ѝ се догади за пореден път. Вдигна рязко покривалото на входа и влезе, като свали наметката си. Илона беше сплела пръсти зад врата на Гаред, който я държеше във въздуха, полите ѝ — около кръста, бричовете му — около глезените.
— Е, хванаха ви.
— Нощи! — викна Гаред и пусна Илона, а тя изписка, когато голият ѝ задник тупна върху твърдия платнен под.
Лийша сложи ръце на хълбоците си.
— Помисля ли си, че няма повече накъде да пропаднеш, майко, ти все успяваш.
— Ха, нощта ще ми вика на мен черна — измърмори Илона и се изправи, като отупа полата си. Гаред беше вдигнал панталона си и се мъчеше да натъпче още твърдия си член вътре. Беше обречено усилие.
— Когато кажа на татко… — Започна Лийша.
— Нищо няма да му казваш — рече Илона — ако не защото уважаваш баща си твърде много, а и двете знаем, че е така, то тогава защото си билкарка.
— Това не е билкарска работа.
— Всичко е билкарска работа, когато носиш престилката! — стрелна в отговор Илона. — Бруна някога да се е разбъбряла за мръсотиите в града? Уверявам те, знаеше всяка от тях.
Хвърли на дъщеря си снизходителен поглед.
— А и да не съм единствената с тайни? Ти накъде си се понесла посред нощите, Лийша?