Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Иневера се усмихна.
— Ето затова идвам при теб, майко.
Манвах привърши основата на кошницата си и се зае с рамката на стените ѝ.
— Всички в града знаят за делата на внуците ми, но не се говори нищо за внучките ми. Добре ли са? Добре ли се учат?
Иневера кимна.
— Всичките ти внучки са добре и скоро ще са дама’тинги. Аманвах вече си спечели булото и се омъжи.
— И кой е щастливецът? — попита Манвах.
— Един чин от племето от Хралупата. Нищо особено не е — дребен, слаб, облича се по-шарено от кхафит далтонист, но Еверам шепне в ухото му.
— Момчето, което омайва алагаи с музиката си ли? — попита Манвах. Иневера повдигна вежда, но Манвах само махна с ръка. — Всички в града говорят за чините в двора на Избавителя. Свирачът обаятел, великана, жената воин — и тя погледна Иневера многозначително — и принцесата от зелените земи.
Иневера плю на пода.
Манвах изцъка с език.
— Толкова ли е зле?
— Забраних му да се жени за нея — рече Иневера, без да прикрива нищо от омразата в гласа си.
— Тук е била първата ти грешка — каза Манвах. — Никога не забранявай нищо на един мъж. Дори Касаад, какъвто е сега, след като му отне черното, може да е упорит като муле, когато му забраня нещо, а твоят съпруг е Шар’Дама Ка.
Иневера кимна.
— Да, знам. Пише го в Евджах’тингата: Забрани нещо на мъжа си и ще го пожелае десетократно по-силно. Но сърцето ми проговори преди ума.
— Как реагира Избавителя? — попита Манвах.
Иневера събра на езика си нова презрителна храчка, но я преглътна и вдиша дълбоко.
— Каза ми, че нямам право. Каза, че ще я направи своя дживах ка от зелените земи и тя ще се разпорежда с всичките му жени от Севера.
Манвах спря работата си и погледът ѝ срещна този на Иневера.
— Нима си очаквала да ти е верен, след като ти не си му била?
Думите я жегнаха и част от Иневера съжали, задето беше казала на майка си за изневярата си с андраха, но тя си върна центъра.
Ще ти казва истини, които не искаш да чуеш.
— Поне имах благоприличието да го сторя тайно — отсече Иневера. — Той я показва навсякъде, води я в собственото ни ложе, срами ме пред целия двор.
— Не мислех, че съм отгледала глупаче — каза Манвах и рязко скърши една ракитеница, — но явно е така, ако мислиш, че разликата има някакво значение за един рогоносец. Наранила си го и той ти го връща тъпкано. Отдавна очаквах нещо подобно. Но какво значение има дали е надупил някаква северна курва? Великите мъже трябва да завладяват и жени, не само територии, а и оставаш неговата дживах ка.
— На думи, но не и наистина — отвърна Иневера. — Не съм поемала семето му от почти два месеца.
Манвах изсумтя.
— Ако това определя коя е дживах ка, спрях да съм такава за Касаад преди десетилетия. Не съм лягала с него от Соли насам.
— Касаад не е Избавителя — каза Иневера.
— Тогава спри с позите и отиди в ложето му — каза Манвах. — Покажи му, че помниш кой е, и му напомни, че си неговата дамаджа. Онази жена си е тръгнала, доколкото разбрах, без да приеме предложението му. Направи така, че да я забрави.
Иневера въздъхна.
— Не е толкова просто. Северната вещица не просто му отвори Райските си двери. Шепне отровни слова в ухото му.
— Отровни слова?
— Не само тя, а и майка ѝ, уличницата, се разхождаха из двореца без була — отвърна Иневера, — но сега са му втълпили, че жените ни трябва да се бият в алагай’шарак подобно на техните северни дивачки. И за да ѝ угоди, Ахман повели, че всяка жена, която иска да се бие с алагаи, ще се нарича шарум’тинга и ще ѝ бъдат дадени всички воински права.
Манвах сви рамене.
— И какво от това?
Иневера зяпна.
— Не може да одобряваш?!
— Защо не? — Манвах подръпна черните си дрехи. — Нима смяташ, че ми харесва да нося тези постоянно? Гледам северните жени и мечтая за подобна свобода. Да притежавам собствен дюкян, вместо ужким да се грижа за този на Касаад. И защо да не мога? Защото духовниците на Каджи смятали жените за добитък и натъпкали свещените строфи с потиснически правила? На теб ти е лесно. Можеш да се разхождаш из двореца гола.
— Не съм гола, майко — каза Иневера.
Манвах я изгледа остро и Иневера сведе очи, знаейки, че преструвките не работят пред майка ѝ. Иневера се обличаше по своя начин, за да прави напук на дамаджите и да им напомни за властта си, но и изпитваше огромно удоволствие просто да се шляе свободно облечена.