Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Стомахът на Лийша отново се преобърна. Наистина ли обмисляше това?
— И след по-малко от година, когато види, че детето е тъмнокожо и очите му са дръпнати нагоре?
Илона сви рамене.
— Кой знае. Бебето може да се метне на теб. У теб няма нищо от Ърни на външен вид — и по-добре.
— По-хубаво, че имам неговото сърце — съгласи се Лийша — И това между ушите му.
— Да, но имаш моите шишарки и по-добре да благодариш на Създателя за това. Когато красианците пристигнат в Хралупата, единственото, което Ърни Пейпър ще направи, е да се напикае. Ти не си безпомощна, но когато му дойде времето, ще ти трябва силен мъж.
Лийша искаше да ѝ се развика, но не намираше сили. Майка ѝ говореше все по-разумно напоследък. Тя ли се променяше, или се променяше самата Лийша?
Седемстотин хиляди. Седемстотин и една хиляди. Седемстотин и две хиляди…
— Не вярвам на Защитения повече, отколкото на Демона от пустинята — каза Лийша.
Илона отново вдигна рамене.
— Намери си друг тогава. Грешах за хлапето с цигулката. Има сила и би стоял до теб, дори малкото да се роди с раздвоената брадичка на Джардир. Обаче Роджър го изпусна вече — освен ако не ти се играе по-мръсно.
— Бракът на Роджър си има достатъчно проблеми и без моята намеса.
Илона кимна.
— Значи, остава само един вариант.
Лийша погледна майка си и ликуващото ѝ изражение.
— Майко…
Илона вдигна ръце.
— Каза ми да не казвам името му, затова няма, но си помисли. Силен е като бивол и е по-смел от всеки друг в Хралупата. Всички дървари търсят него за съвет, когато Защитения не е при тях. И те обича. Винаги те е обичал, по неговия си примитивен начин. И отгоре на всичко това, мозъкът му е като ечемичено зрънце. Чрез такъв мъж може да управляваш Хралупата лесно.
Един милион. Лийша се обърна към мускала.
Сърцето ѝ се сви.
Шепа билки, натопени във вряла вода, успокоиха стомаха на Лийша, но не смееше да вземе нито едно от лекарствата, които биха я спасили от главоболието ѝ дори за малко. Когато с Илона най-после излязоха от стаята ѝ, откриха Гаред, Уонда и Ърни в общото помещение, които ги чакаха край празни паници от каша.
Шаманвах се пазареше със съдържателя. Както обикновено намираше кусури на всичко и по стойката на Сим личеше, че е готов да ѝ позволи тя да определи цената, само и само да му се махне от главата.
Без дори да се обърне, Шаманвах посочи с пръст към Лийша и една дал’тинга в черно се втурна да ѝ вземе торбата. Обикновено Лийша би се възпротивила, ала сега я болеше главата и коленете ѝ трепереха от изтощение. Бяха ѝ приготвили паница, ала тя я пренебрегна и нетърпеливо зачака. Искаше само да се качи във фургона си и да остане насаме.
Всъщност май че на никого не му се говореше много, а всички се озъртаха смутено, докато Шаманвах триеше сол на главата на Сим за иначе напълно приемливото обслужване. Минутите минаваха, а пазаренето не спираше — на Лийша ѝ се докрещя.
— Нощи, вземи да му платиш най-накрая! — прекъсна тя непрестанния поток от думи до себе си. — Нищо им нямаше на стаите!
Всички подскочиха.
Шаманвах се поклони.
— Както желае обещаната.
Изрече го през свити устни. Бързо отброи монетите и поеха вън от хана. Енкидо още стоеше неподвижен на върха на стълбището вътре и когато останалите се раздвижиха, почука на една от вратите. Показаха се Аманвах, Сиквах и Роджър.
Съпругите на Роджър го обградиха като телохранители, докато слизаха по стълбите, и гледаха лошо, сякаш предизвикваха Лийша да приближи.
Не че на Лийша изобщо ѝ се щеше. Махалото се люлееше непрестанно цяла нощ и тя вече не помнеше кой на кого се сърди и защо. Нямаше търпение да се настани във фургона си.
Самата светлина ѝ причиняваше болка, когато главоболието я замъчеше толкова свирепо. Едва няколкото метра от навеса на верандата до стълбичките на фургона ѝ се сториха така, както Ахман описваше слънцето по напуканата пръст на красианската пустиня. Когато влезе, дръпна плътно завесите. Ърни седна в далечния край и затвори завесите без подканяне, макар да си остави процеп светлина, за да чете книгата в скута си. Илона седна срещу Лийша и потъна в добре дошло мълчание, взряна в празното пространство.
Лийша трябваше да признае, че майка ѝ още е красавица. Такава, че ако не я познаваш, би решил, че този втренчен поглед е празен като на всяка куха хубавелка. Подобно на всичките си пози, Илона беше овладяла и тази съзнателно. Всички повтаряха, че Лийша е взела ума от баща си, но тя се усъмни. Илона Пейпър беше какво ли не, но не и глупачка.