Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Макс припна към Кочиан, подаде му лапа, остави се да го погалят по главата и легна в краката на стопанина си.
— Сега кубинците разполагат със снимка как Макс оставя внушителна купчинка на тротоара им, докато аз ръкоплясках.
— Какво?
— Затова, подполковник — отвърна Сиено, докато успешно сдържаше смеха си, — ти предложих да отидеш в парка.
— Макс предпочете обратната посока — обясни Кастило, след това добави: — Дали ще ме разпознаят?
Сиено се замисли, преди да отговори.
— Някой проследи ли те?
— Май не. Върнах се по… — Той замълча. — От посолството се спуснах по хълма, завих наляво и се върнах оттам. Не забелязах някой да ме следи.
— Значи няма страшно. Да се надяваме, че ще решат, че си подпийнал аржентинец.
— Да — отвърна Чарли. — Дано.
Огледа стаята.
— Нещо да се е случило, докато бяхме навън?
— Обади се посланик Силвио — обясни Торине. — Помоли да ти предадем, че посланик Макгрори се е обадил, за да му съобщи, че Артигас е бил преместен в Буенос Айрес. Кой е този Артигас?
— Агент от ФБР. Занимавал се е с прането на пари в Монтевидео. Умен е. Досетил се е какво е станало в имението на Лоримър сам, затова реших че най-безболезненият начин да му затворим устата е, като го включим в ЗОО.
Торине кимна.
— Алекс Дарби не се ли е обаждал? — попита Кастило. — Или някой друг.
— Алекс Дарби звъня три или четири пъти — отвърна Сиено. — Последно преди половин час. Очакваше и собственикът, и escribano, и адвокатът да пристигнат след няколко минути.
— Я ми обясни по-подробно — помоли Чарли.
— Едно от най-интересните изисквания на аржентинските закони е, когато подписваш договор — като например договор за наем на къща в „Майерлинг“ — да присъства и escribano — нещо като нотариус, който чете на глас целия документ ред по ред. Работата на адвоката е да обясни на присъстващите каквото има неясно по договора.
— Същото се прави и в Мексико, гринго — подхвърли Фернандо Лопес.
— Господин Дарби каза, че Кенсингтън е подготвил радиото, че няма да му е необходим повече от час, за да подпише договора — стига всички да се явят — и иска да му позвъниш и да му кажеш дали ще се преместите тази вечер.
— Има ли чаршафи, одеяла и каквото там трябва? — попита Кастило. — Ами храна?
— Не знам за чаршафите и одеялата — отвърна Сиено. — Храна със сигурност няма да има. Освен това аржентинците имат още един доста интересен обичай. Когато се местят някъде, си носят крушки.
— Браво! — възкликна Кастило.
— В Пилар има супермаркет „Джъмбо“ и там ще купим всичко, което ни трябва — обясни Сузана Сиено.
— Ако отидеш на пазар, кой ще наблюдава кубинското посолство?
— По-голямата част от техниката тук се задейства автоматично. Пол ще остане. Нали?
— Няма проблем. Би ли свършила тази работа?
— Разбира се.
— Лестър ще дойде с теб — разпореди се Кастило. — Отивайте в Пилар, купете необходимото от „Джъмбо“, но не тръгвайте за „Майерлинг“, преди да се чуя с Дарби и той да потвърди, че договорът е подписан и останалите са си тръгнали.
— Нашата кола ли да използвам? — попита тя.
— С дипломатически номера ли е?
— Имаме една с обикновени и една с дипломатически.
— Вземете с обикновените номера — реши Кастило.
Тя кимна.
— Ще се намери ли оръжие за Лестър?
По лицата и на Сиено, и на съпругата му се изписа удивление.
Дейвидсън се изкиска.
— Носи му се славата — обясни той. — Момчето е най-страхотният стрелец, който някога съм виждал.
Ефрейтор Брадли, застанал мирно, се изчерви.
— Господин Дарби — започна Сиено и посочи огромния сак, който Кастило го бе видял да сваля от „Черокито“, преди да се качи в апартамента — нямаше представа какво ще предпочетеш, затова е донесъл две „М–16“, пушка помпа, два „Глока“ и два „Колта“, модел „1911А1“ .45.
— Ти избирай, ефрейтор Брадли — каза Кастило.
— Предвид обстоятелствата, господине, поне както аз ги разбирам — започна Брадли — и значително по-добрата балистика на .45 АСР в сравнение с 9 мм, ако позволите, ще взема една от „М–16“ и „1911А1“.
— Дадено — кимна Кастило.
Сиено се усмихна.
— Виждам, че си от хората, ефрейтор, които нямат особено високо мнение за 9 мм.
— Така е, господине. Има неоспорими доказателства, че не са толкова добри колкото .45 АСР — заяви Брадли убедено. — Затова, едно време изваденият от употреба модел „1911А1“ бе обявен за стандартен от военноморската пехота, и ако не се лъжа, от „Специални операции“.
— Така да бъде, стрелче — усмихна се Дейвидсън на Сиено. — Да имаш към ефрейтора някакви други въпроси за качествата на оръжията, Пол?